Греховете на светците - Страница 11

Дейна спря до два и половина метровата ограда, завършваща отгоре с бодлива тел, каза името си и подаде шофьорската си книжка на въоръжения пазач и минута по-късно я пропуснаха до затворен портал с наблюдателна камера. Тя отново каза името си и порталът автоматично се отвори.

Пред огромната бяла административна сграда я посрещна мъж в цивилно облекло.

— Аз ще ви заведа в кабинета на генерал Бустър, госпожице Евънс.

Качиха се с асансьор на петия етаж и влязоха в просторен външен офис, в който работеха две секретарки.

— Генералът ви очаква, госпожице Евънс — каза едната. — Заповядайте, моля. — Жената натисна един от бутоните на бюрото си и вратата на вътрешния кабинет се отвори.

Дейна се озова в огромна стая със звукоизолирани тавани и стени. Посрещна я висок, строен, привлекателен мъж на около четиридесет години. Той протегна ръка.

— Аз съм майор Джак Стоун, помощник на директора. — Майорът посочи мъжа зад бюрото. — Това е генерал Бустър.

Виктор Бустър беше чернокож, с грубо изсечено лице и непроницаеми обсидианови очи. Бръснатата му глава лъщеше.

— Седнете — с дълбок, мрачен глас каза той.

— Благодаря, че ме приехте, господин генерал.

— Искахте да разговаряме за Тейлър Уинтроп.

— Да.

— Статия ли пишете за него, госпожице Евънс?

— Ами, аз…

Гласът му стана суров.

— Няма ли да оставите мъртвите да почиват в мир, скапани журналисти такива? Само вадите кирливите ризи на хората.

Дейна се смая.

Джак Стоун изглеждаше смутен. Тя се овладя.

— Генерал Бустър, уверявам ви, просто се опитвам да получа представа за Тейлър Уинтроп като човек. Ще съм ви много признателна за всяка информация, която можете да ми дадете.

Генералът се наведе напред.

— Не знам какво целите, но едно ще ви кажа. Когато Тейлър Уинтроп беше шеф на ФУП, аз работех под негово ръководство. Управлението никога не е имало по-добър директор от него. Всички му се възхищаваха. — Лицето му се напрегна. — Честно казано, госпожице Евънс, аз не обичам пресата. Гледах репортажите ви от Сараево. Вашата сантименталност изобщо не ни помагаше.

Дейна се мъчеше да сдържи гнева си.

— Аз не бях там, за да ви помогна, господин генерал. Бях там, за да показвам невинните…

— Няма значение. За ваша информация, Тейлър Уинтроп беше един от най-великите държавници на тази страна. — Той впи очи в нейните. — Ако се каните да плюете на паметта му, ще си създадете много врагове. Ще ви посъветвам нещо. Не си търсете белята, че ще загазите. Обещавам ви. Предупреждавам ви да стоите настрани. Довиждане, госпожице Евънс.

Дейна го изгледа за миг, после се изправи.

— Много ви благодаря, господин генерал. — И излезе от кабинета.

Джак Стоун я настигна.

— Ще ви изпратя.

В коридора Дейна дълбоко си пое дъх и ядосано каза:

— Винаги ли се държи така?

Майорът въздъхна.

— Извинявам се от негово име. Понякога е малко рязък. Не искаше да ви наговори такива неща.

— Нима? Имах чувството, че говори абсолютно сериозно.

— Съжалявам. — Стоун понечи да се обърне, но тя го задържа.

— Почакайте. Искам да поговоря с вас. Сега е дванайсет. Какво ще кажете да обядваме заедно?

Майорът хвърли поглед към вратата на офиса.

— Добре. В „Шолс Колониъл“ след час. Става ли?

— Чудесно. Благодаря ви.

— Не бързайте да ми благодарите, госпожице Евънс.

Заведението беше полупразно. Стоун спря на прага за миг, за да се увери, че не познава нито един от посетителите, после седна при Дейна.

— Генерал Бустър ще ме скапе, ако научи, че съм разговарял с вас. Вижте, той иначе е прекрасен човек и отлично се справя с работата си. — Майорът се поколеба. — Просто… не обича пресата.

— Забелязах — сухо отвърна Дейна.

— Трябва да се разберем за нещо, госпожице Евънс. Този разговор е абсолютно неофициален.

— Ясно.

Те си взеха табли и си избраха храна. Когато отново седнаха на масата, Стоун каза:

— Не искам да останете с погрешно впечатление за нашата организация. Ние сме добри хора. Тъкмо затова се занимаваме с тази работа. Помагаме на развиващите се страни.

— Оценявам го.

— Какво ви интересува за Тейлър Уинтроп?

— Всички го представят като светец. Все трябва да е имал някакви недостатъци.

— Имаше — призна майорът. — Първо ще ви кажа хубавите неща. Тейлър Уинтроп наистина мислеше за хората. — Той замълча за миг. — Помнеше рождените дни и годишнини от сватбата и всички, които работеха с него, го обожаваха. Беше умен и проницателен. Справяше се с всякакви проблеми. И въпреки че работеше всеотдайно, не оставяше семейството си на заден план. Много обичаше жена си и децата си.

— Ами недостатъците?

— Тейлър Уинтроп беше магнит за жените — неохотно отвърна Джак Стоун. — Беше обаятелен, красив, богат и влиятелен. Нито една жена не можеше да му устои. И от време на време… се подхлъзваше. Имаше няколко любовни връзки, но ви уверявам, че не бяха сериозни.

— Майор Стоун, сещате ли се за някой, който да е имал причина да убие Тейлър Уинтроп и семейството му?

Джак Стоун остави вилицата си.

— Моля?

— Човек като него не може да не е имал врагове.

— Госпожице Евънс… да не би да намеквате, че семейство Уинтроп са били убити?

— Просто питам.

Той се замисли за миг и поклати глава.

— Не. Това е абсурдно. Тейлър Уинтроп никога през живота си не е наранил никого. Ако поговорите с приятелите му и хората, които са работили с него, ще го разберете.

— Ще ви кажа какво научих досега — рече Дейна. — Тейлър Уинтроп е бил…

Джак Стоун вдигна ръка.

— Колкото по-малко знам, толкова по-добре, госпожице Евънс. Така ще съм ви от по-голяма полза, ако разбирате какво искам да кажа.