— Точно така.
— Мисля, че щях да зная, да.
— И имаше ли нещо такова?
— Не. Предполагам, че намеквате за някакво престъпление. Това е смешно.
— Но всички те са мъртви — възрази Дейна. — Състоянието им трябва да възлиза на милиарди долари. Ще съм ви много благодарна, ако ми кажете кой ще наследи тези пари.
Адвокатът отвори шишенце с таблетки, извади една и я изпи е глътка вода.
— Госпожице Евънс, ние никога не обсъждаме делата на клиентите си. — Той се поколеба. — В този случай обаче не виждам нищо лошо, защото и без това утре ще бъде направено изявление за пресата.
„Тогава остава един от най-старите мотиви на света — парите.“
Уолтър Колкин я погледна.
— След смъртта на Гари Уинтроп, последния член на семейството…
— Да? — Тя затаи дъх.
— Цялото фамилно състояние отива за благотворителност.
Студио А се готвеше за вечерните новини.
Дейна седеше на бюрото на водещия и преглеждаше последните промени в емисията. Информационните бюлетини, пристигали през целия ден от телеграфните агенции и полицейските канали, бяха проучени, подбрани или отхвърлени.
До нея бяха Джеф Конърс и Ричард Мелтън. Анастасия Ман започна да брои на пръсти. Червената лампичка на камерата се включи.
— Вие гледате вечерните новини на УТН — чу се гласът на говорителя — Дейна Евънс — Дейна се усмихна към камерата — и Ричард Мелтън. — Мелтън кимна. — Джеф Конърс ще ви запознае със спортните вести, а Марвин Гриър ще ви информира за времето. Започват новините в единайсет часа.
Дейна погледна към камерата.
— Добър вечер. Аз съм Дейна Евънс.
Ричард Мелтън се усмихна.
— А аз съм Ричард Мелтън.
— След кратко преследване тази вечер полицията задържа престъпници, извършили обир на магазин за алкохол в центъра на града — започна да чете Дейна от телепромптера.
— Видео.
На екрана се появи кабината на хеликоптера на УТН. Пилотираше Норман Бронсън, бивш летец от морската пехота. До него седеше Алис Баркър. Обективът се насочи към земята. Три полицейски коли бяха заобиколили катастрофирал автомобил.
— Преследването започна след като двама мъже влезли в магазина за алкохол на Пенсилвания Авеню и се опитали да ограбят продавача — каза Алис Баркър. — Той оказал съпротива и натиснал алармения бутон, за да повика полиция. Крадците избягали, но полицията ги преследва в продължение на шест километра, докато автомобилът на заподозрените се блъсна в крайпътно дърво.
Хеликоптерът на станцията отрази преследването. „Добре че Мат успя да накара Елиот да купи хеликоптера — помисли си Дейна. — Без него изобщо нямаше да е същото.“
Последваха още три репортажа и режисьорката даде знак за прекъсване.
— Ще продължим след рекламата — каза Дейна.
Ричард Мелтън се обърна към нея.
— Показвала ли си си носа навън? Истински ужас.
— Знам — засмя се тя. — Нещастният Марвин пак ще получи купища гневни писма.
Червената лампичка на камерата светна. Телепромптерът отново се включи.
— В навечерието на Нова година бих искала… — Дейна смаяно замълча и дочете думите наум: „… да се оженим. Така всяка Коледа ще имаме двоен празник.“
Джеф ухилено стоеше до телепромптера. Тя погледна към камерата и неловко каза:
— Ще прекъснем за още една кратка реклама. — Червената лампичка угасна.
Дейна се изправи.
— Джеф!
Прегърнаха се.
— Какво ще кажеш? — попита той.
Дейна се притисна към него и прошепна:
— Да.
В студиото отекнаха ръкопляскания.
Когато емисията свърши и двамата останаха сами. Джеф попита:
— Е, мила? Голяма сватба, малка сватба, средна сватба?
Дейна бе мислила за този миг още от малка. Беше се представяла в красива дантелена бяла рокля с ужасно дълъг шлейф. Във филмите около подготовката на сватбата цареше трескава възбуда… списъкът с гостите… доставките… шаферките… черквата… Там щяха да са всичките й приятели и майка й. Това щеше да е най-прекрасният ден в живота й. И ето че най-сетне настъпваше.
— Дейна? — Джеф очакваше отговора й.
„Ако направим голяма сватба — помисли си тя, — ще трябва да поканя мама и мъжа й. Кемал няма да го понесе.“
— Хайде да се оженим сами — предложи Дейна.
Джеф изненадано кимна.
— Щом така искаш, аз съм съгласен.
Новината ужасно зарадва Кемал.
— Искаш да кажеш, че Джеф ще живее с нас, така ли?
— Да. Всички ще сме заедно. Ще имаш истинско семейство, миличък. — Продължиха да обсъждат бъдещето си още цял час.
Тримата щяха да живеят заедно, заедно да ходят на почивка и просто да са заедно. Вълшебната думичка.
Когато момчето заспа, Дейна отиде в спалнята си и включи компютъра. „Апартаменти. Апараменти. Ще ни трябват две спални, две бани, дневна, кухня, трапезария, офис и кабинет. Едва ли ще е толкова трудно.“ Тя се замисли за празня дом на Гари Уинтроп. „Какво всъщност се е случило онази нощ? И кой е изключил алармената система? Щом не е имало следи от взлом, как са влезли крадците? — Пръстите й почти неволно набраха на клавиатурата името «Уинтроп». — Какво ми става, по дяволите?“ Получи същата позната информация, която бе виждала преди.
...Съединени американски щати > Вашингтон Управление > Политика > Федерално управление за проучване
Уинтроп, Тейлър — посланик в Русия, ръководител на делегацията за подписване на важен търговски договор с Италия…
Уинтроп, Тейлър — милиардерът Тейлър Уинтроп всеотдайно работи в служба на страната си…
Уинтроп, Тейлър — семейство Уинтроп създаде фондации в помощ на училища, библиотеки, програми за развитие на града…