Греховете на светците - Страница 27

— Изненадващо ли?

— Да. Този случай е различен. Крадците на произведения на изкуството не убиват невъоръжени хора и ония типове не са имали основание еднокръвно да застрелят Гари Уинтроп. — Уилсън замълча за миг. — Специален интерес ли проявявате към случая?

— Не — излъга Дейна. — Ни най-малко. Просто съм любопитна. Аз…

— Ясно — прекъсна я детективът. — Ще поддържаме връзка.

След съвещанието генералът се обърна към Джак Стоун и попита:

— Какво става с оная Евънс?

— Продължава да разпитва, но мисля, че няма проблем. В задънена улица е.

— Това нейно ровичкане не ми харесва. Преминаваме към код три.

— Кога?

— Незабавно.

Дейна подготвяше следващото си предаване, когато в кабинета й влезе Мат Бейкър.

— Току-що ми се обадиха за теб.

— Почитателите ми не могат да ми се наситят, а? — весело рече тя.

— Тъкмо обратното. От ФУП искат да спреш разследването си на Тейлър Уинтроп. Нищо официално. Просто приятелско предложение, както се изразиха.

Дейна го погледна.

— Странно, нали? Няма да се откажа, само защото на някакво държавно управление не му харесва. Всичко е започнало в Аспен, с пожара, в който са загинали Тейлър и жена му. Първо ще отида там. И ако открия нещо, това ще е страхотно начало за „Престъпна граница“.

— Колко време ти трябва?

— Не повече от ден-два.

— Имаш ги.

Глава 11

Рейчъл едва се движеше. Не си спомняше някога да е била толкова уморена. „Сигурно съм хванала грип. Джеф беше прав. Трябва да ида на лекар. Една гореща вана ще ме отпусне…“

Докато се изтягаше в топлата вода, плъзна ръка по гърдата си и напипа бучката.

Отначало изпадна в шок. После започна да се самоуспокоява. „Не може да е нещо сериозно. Не е рак. Аз не пуша. Правя упражнения и се грижа за тялото си. Никой в семейството ми не е имал рак. Добре съм. Ще отида на лекар, но не е рак.“

Излезе от ваната, избърса се и се обади по телефона.

— Агенция за модели „Бети Ричман“.

— Може ли да говоря с Бети Ричман? Кажете й, че я търси Рейчъл Стивънс.

Бети Ричман вдигна слушалката.

— Рейчъл! Радвам се да те чуя. Добре ли си?

— Разбира се. Защо питаш?

— Ами, прекратила си снимките в Рио и си помислих, че може…

Рейчъл се засмя.

— Не, не. Просто бях уморена, Бети. Изгарям от нетърпение да се върна на работа.

— Чудесна новина. Всички се опитват да сключат договор с теб.

— Готова съм. Какво ще ми предложиш?

— Чакай малко.

След минута Бети Ричман се върна на телефона.

— Следващите снимки са в Аруба. Започват идващата седмица. Имаш достатъчно време.

— Обожавам Аруба. Съгласна съм.

— Готово. Радвам се, че се чувстваш по-добре.

— Чувствам се страхотно.

— Ще ти пратя всички подробности.

В два следващия следобед Рейчъл имаше среща с доктор Греъм Елгин.

— Добър ден, доктор Елгин.

— С какво мога да ви помогна?

— Имам малка киста в дясната гърда и…

— О, значи сте ходили на лекар, така ли?

— Не, но знам какво е. Просто малка киста. Познавам тялото си. Искам да я извадите с микрохирургия. — Тя се усмихна. — Аз съм модел. Не мога да си позволя да имам белези. Ако е просто мъничко петънце, ще го покривам с грим. Другата седмица заминавам за Аруба. Възможно ли е да насрочите операцията за утре или вдругиден?

Доктор Елгин я наблюдаваше. Като се имаше предвид положението, пациентката изглеждаше неестествено спокойна.

— Първо нека ви прегледам, после ще трябва да направя биопсия. Но да, ако се налага, можем да насрочим операцията за тази седмица.

— Чудесно!

Доктор Елгин се изправи.

— Хайде да идем в другата стая. Ще кажа на сестрата да ви донесе нощница.

След петнадесет минути лекарката палпираше бучката в гърдата на Рейчъл.

— Казах ви, това е обикновена киста.

— За да се уверя, госпожице Стивънс, ще се наложи да направя биопсия.

Рейчъл се опита да не потръпне, когато доктор Елгин заби тънка игла отстрани на гърдата й, за да вземе тъканна проба.

— Готово. Не болеше много, нали?

— Не. Кога…

— Ще пратя пробата в лабораторията и утре сутрин ще получа предварителните цитологични данни.

Рейчъл се усмихна.

— Отлично. Отивам да си събера багажа за Аруба.

Първата й работа бе да извади два куфара и да ги остави на леглото. После започна да избира дрехи за път.

Влезе чистачката Джанет Роудс.

— Пак ли заминавате, госпожице Стивънс?

— Да.

— Къде отивате този път?

— На Аруба.

— Къде е това?

— Красив остров в Карибско море, на север от Венецуела. Истински рай. Великолепни плажове, разкошни хотели и вълшебна храна.

— Звучи страхотно.

— Между другото, Джанет, докато ме няма, можеш ли да идваш три пъти седмично?

— Разбира се.

В девет часа на другата сутрин телефонът иззвъня.

— Госпожица Стивънс?

— Да.

— Обажда се доктор Елгин.

— Здравейте. Насрочихте ли вече операцията?

— Госпожице Стивънс, току-що получих данните от цитологичния анализ. Бих искала да дойдете в кабинета ми, за да можем…

— Не. Искам да го чуя сега.

Последва кратко колебание.

— Не обичам да обсъждам такива неща по телефона, но се боя, че според предварителните данни имате рак.

Джеф пишеше спортната си колона, когато телефонът иззвъня.

— Ало?

— Джеф… — Тя плачеше.

— Ти ли си, Рейчъл? Какво има? Какво се е случило?

— Имам… имам рак на гърдата.

— О, Господи! Сериозно ли е?

— Още не знам. Трябва да ми направят мамограма. Джеф, не съм в състояние да се справя сама. Знам, че искам много от теб, но не можеш ли да дойдеш във Флорида?

— Рейчъл, боя се, че…