Греховете на светците - Страница 29

К оглавлению

— Беше истински рай, нали? Никога не съм виждала такива невероятни бели плажове.

— А ти се страхуваше, че ще почернееш. Увиваше се като мумия. — Замълчаха за миг.

— Най-много съжалявам за това, Джеф.

— За какво?

— Че нямахме… няма значение. — Рейчъл го погледна. — Прекарахме си вълшебно на Аруба.

— Невероятно място — избегна директния отговор той. — Риболов, сърф, гмуркане, тенис, голф…

— Само че нямахме много време за това, нали?

Джеф се засмя.

— Наистина нямахме.

— Тази сутрин ще ми правят мамограма. Не искам да съм сама. Ще дойдеш ли с мен?

— Разбира се, Рейчъл.

Когато пристигнаха в дома й, Джеф отнесе багажа си в просторната дневна и се огледа.

— Чудесно. Наистина е чудесно.

Тя го прегърна.

— Благодаря, Джеф.

Цялата трепереше.

Джеф остана в чакалнята, докато сестрата заведе Рейчъл да си облече нощница и после Я придружи до рентгена.

— Ще отнеме петнайсетина минути, госпожице Стивънс. Готова ли сте?

— Да. Кога ще получа резултатите?

— Ще ви ги съобщи онкологът. До утре би трябвало да ги получи.

„Утре.“

Онкологът се казваше Скот Янг. Джеф и Рейчъл влязоха в кабинета му и седнаха.

Лекарят погледна Рейчъл и каза:

— Съжалявам, но трябва да ви съобщя лоша новина, госпожице Стивънс.

Рейчъл стисна ръката на Джеф.

— Резултатите от биопсията и мамограмата показват, че имате карцином.

Рейчъл пребледня.

— Какво… какво значи това?

— Боя се, че се налага да ви направим мастектомия.

— Не! — извика тя. — Не можете… Искам да кажа, трябва да има и друг начин.

— Вече е прекалено късно — внимателно каза доктор Янг.

— Не мога веднага да се подложа на операция — възкликна Рейчъл. — Разбирате ли, другата седмица имам снимки на Аруба.

Джеф забеляза обезпокоеното изражение на лицето на лекаря и попита:

— Кога предлагате Рейчъл да се оперира, доктор Янг?

Онкологът се обърна към него.

— Колкото може по-скоро.

Рейчъл едва сдържаше сълзите си.

— Искам мнение на друг специалист — с разтреперан глас промълви тя.

— Разбира се.

— Боя се, че стигнах до същото заключение като доктор Янг — каза доктор Аарън Камерон. — Препоръчвам мастектомия.

Доктор Янг ги чакаше.

— Имали сте право — каза Рейчъл. — Но просто не мога… — Последва дълго тъжно мълчание. Накрая тя прошепна: — Добре. Щом сте сигурен, че… че се налага.

— Преди да ви оперирам, ще повикам пластичен хирург, за да обсъдите възстановяването на гърдата ви. Днес правим чудеса.

Рейчъл избухна в сълзи и Джеф я прегърна.

Нямаше преки полети от Вашингтон за Аспен. Дейна се качи на „Делта Еърлайнс“ до Денвър, където се прехвърли на самолет на „Юнайтид Експрес“. По-късно изобщо не си спомняше пътуването. Постоянно мислеше за Рейчъл и мъките й. „Радвам се, че Джеф ще е с нея, за да я подкрепя. — Безпокоеше се и за Кемал. — Ами ако госпожа Дейли напусне преди да се върна? Трябва…“

По високоговорителите се разнесе гласът на стюардесата:

— След няколко минути ще кацнем в Аспен. Моля, затегнете коланите и върнете облегалките във вертикално положение.

Дейна се съсредоточи върху онова, което я очакваше.

Елиот Кромуел влезе в кабинета на Мат Бейкър.

— Разбрах, че довечера Дейна няма да води новините.

— Точно така. Тя е в Аспен.

— Значи продължава разследването си, така ли?

— Да.

— Дръж ме в течение.

— Ясно. — „Наистина проявява интерес към Дейна“ — помисли си Мат, докато Кромуел излизаше.

Дейна тръгна към гишето за автомобили под наем. На терминала доктор Карл Рамси тъкмо казваше на служителя:

— Но аз запазих кола преди седмица.

— Знам, доктор Рамси, но се боя, че се е получило объркване. Нямаме свободна кола. Има автобуси или пък мога да ви повикам такси…

— Не искам — прекъсна го докторът и гневно се отдалечи.

Дейна влезе във фоайето и се приближи до гишето.

— Имам резервация — каза тя. — Дейна Евънс.

Служителят се усмихна.

— Да, госпожице Евънс. Очаквахме ви. — Той й даде да подпише формуляра, после й протегна ключовете. — Бял лексъс. На паркинга е.

— Благодаря. Бихте ли ми казали как да стигна до хотел „Литъл Нел“?

— Няма как да не го забележите. Той е точно в центъра на града. Дюрант Авеню шестстотин седемдесет и пет. Сигурен съм, че ще ви хареса.

— Още веднъж ви благодаря.

Служителят я проследи с поглед до изхода.

Какво ставаше, по дяволите?

Сгушен в подножието на живописната планина Аспен, хотел „Литъл Нел“ беше построен в елегантен алпийски стил. Във фоайето имаше камина, в която през зимата постоянно бумтеше весел огън. Огромните прозорци гледаха към заснежените върхове на Скалистите планини. Гости в ски-екипи си почиваха на диваните и големите фотьойли. Дейна се огледа и си помисли: „На Джеф щеше да му хареса тук. Може би някой ден ще дойдем заедно…“

— Случайно да знаете къде е домът на Тейлър Уинтроп? — след като се регистрира на рецепцията, попита тя служителя.

Той я изгледа странно.

— Домът на Тейлър Уинтроп ли? Вече го няма. Изгоря до основи.

— Знам. Просто исках да видя…

— Сега там има само пепелище, но щом искате да го видите, идете в долината Кънъндръм Крик. На десетина километра оттук.

— Благодаря. Бихте ли повикали някой да качи багажа ми в стаята?

— Разбира се, госпожице Евънс.

Дейна излезе и се качи в колата.

Имението на Тейлър Уинтроп в долината Кънъндръм Крик бе сред горски резерват. Къщата беше едноетажна, от местен камък и секвоя, вдигната край голямо езеро и поток. Гледката бе великолепна и сред цялата тази красота бяха пръснати останките от къщата, в която бяха загинали двама души.