Греховете на светците - Страница 37

К оглавлению

— Е, за известно време забрави за всичко. Почини си. Утре ще се видим.

На вратата ги посрещна Сизър. Щом видя Дейна, лицето му грейна.

— Госпожице Евънс! Много се радвам да ви видя. — Той се усмихна на Кемал. — А също и господин Кемал.

— Здрасти, Сизър — поздрави го момчето.

Дейна подаде на иконома пакет в пъстра обвивка.

— Весела Коледа, Сизър.

— Не знам какво да… — Той заекна. — Аз не… Много сте мила, госпожице Евънс!

Гигантът се изчерви. Дейна му подаде още два пакета.

— А това е за господин и госпожа Хъдсън.

— Да, госпожице Евънс. Ще ги оставя под елхата. Те са в дневната. — Сизър ги поведе по коридора.

— Ето ви най-после! — посрещна ги Памела. — Радвам се, че успяхте да дойдете.

— Ние също — увери я Дейна.

Памела погледна дясната ръка на Кемал.

— Дейна, Кемал има… Това е прекрасно!

Дейна се усмихна.

— Нали? Благодарение на моя шеф. Невероятен човек. Мисля, че това промени целия живот на Кемал.

— Нямам думи да изразя колко се радвам.

— Аз също, Кемал — каза Роджър.

— Благодаря, господин Хъдсън.

Сенаторът се обърна към Дейна.

— Преди да пристигнат другите гости искам да поговорим за малко. Нали си спомняте какво споменах предишния път? Че Тейлър Уинтроп казал на приятелите си, че се оттегля от обществения живот и после станал посланик в Русия?

— Да. Предполагам, че президентът е настоял да…

— И аз така смятах. Но изглежда, че всъщност Уинтроп е настоял президентът да го назначи за посланик. Въпросът е защо.

Другите гости започнаха да пристигат. На вечерята присъстваха само още дванадесет души и атмосферата бе топла и празнична.

След десерта всички отидоха в дневната. Пред камината се издигаше висока елха. Имаше подаръци за всички, но Кемал получи лъвския пай: компютърни игри, ролери, пуловер, ръкавици и видеокасети.

Времето мина бързо. След напрежението през последните няколко дни на Дейна й бе невероятно приятно да е сред такива мили хора. „Иска ми се Джеф да беше тук.“

Дейна седеше на бюрото на водещата и очакваше началото на новините в единадесет часа. До нея бе Ричард Мелтън. Мори Фалстийн заместваше Джеф. Дейна се опитваше да не мисли за това.

— Много ми липсваше — каза й Ричард Мелтън.

Тя се усмихна.

— Благодаря, Ричард. И ти ми липсваше.

— Доста дълго отсъства. Всичко наред ли е?

— Да.

— Хайде после да идем да похапнем заедно.

— Първо трябва да видя как е Кемал.

— Можем да се срещнем някъде.

„Трябва да се срещнем някъде другаде. Струва ми се, че ме следят. В секцията за птици в зоопарка.“

— Говори се, че разследваш нещо голямо — продължи Мелтън. — Искаш ли да ми разкажеш?

— Още няма нищо за разказване, Ричард.

— Носят се слухове, че Кромуел не бил много доволен от отсъствието ти. Надявам се, че няма да имаш проблеми с него.

„Ще ви посъветвам нещо. Не си търсете белята, че ще загазите. Обещавам ви.“

На Дейна й беше трудно да се съсредоточи върху думите на Ричард.

— Той обича да уволнява — каза Мелтън.

„Бил Кели изчезна в деня след пожара. Даже не си взе заплатата, просто замина.“

Ричард продължаваше:

— Бог ми е свидетел, че не искам да работя с нов водещ.

„Свидетелят на катастрофата е американски турист, Ралф Бенджамин.“ Слепец.

— Пет… четири… три… две… — Анастасия Ман насочи показалец към Дейна. Червената лампичка на камерата светна.

— Това са вечерните новини на УТН — изкънтя гласът на говорителя. — Вие сте с Дейна Евънс и Ричард Мелтън.

Дейна се усмихна към камерата.

— Добър вечер. Аз съм Дейна Евънс.

— А аз съм Ричард Мелтън.

Отново бяха в ефир.

— Днес в Арлингтън полицията арестува трима ученици от гимназията „Уилсън“, в чиито шкафчета бяха открити двеста грама марихуана и различни оръжия, сред които краден пистолет. С тази история ще ви запознае Холи Рап.

Видео.

„Рядко имаме кражби на картини, но начинът на действие почти винаги е един и същ. Този случай е различен.“

Емисията свърши и Ричард Мелтън се обърна към Дейна.

— Е, ще излезем ли?

— Не тази вечер. Имам работа.

Той се изправи.

— Добре. — Дейна имаше чувството, че Ричард иска да я попита за Джеф. Вместо това той каза: — До утре.

Тя също стана.

— Лека нощ на всички.

Излезе от студиото и отиде в кабинета си. Седна на бюрото, включи компютъра, влезе в Интернет и започна да преглежда безбройните материали за Тейлър Уинтроп. В един от сайтовете се натъкна на името Марсел Фалкон, френски посланик в НАТО. В материала се казваше, че Фалкон водел търговски преговори с Тейлър Уинтроп, но подал оставка и се оттеглил от поста си. „По средата на търговски преговори? Какво се е случило?“

Продължи да търси, но не откри повече информация за Марсел Фалкон. Много странно. Трябваше да поразрови тази история.

Когато свърши, наближаваше два през нощта. Прекалено рано, за да телефонира в Европа.

Дейна се прибра в апартамента си. Госпожа Дейли я чакаше.

— Извинете, че закъснях. Аз…

— Няма проблем. Гледах предаването ви. Бяхте чудесна, както винаги, госпожице Евънс.

— Благодаря.

Възрастната жена въздъхна.

— Само ми се ще всички новини да не бяха толкова ужасни. Що за свят е това?

— Сериозен въпрос. Как е Кемал?

— Малкото дяволче е добре. Оставих го да ме бие на карти.

Дейна се усмихна.

— Благодаря ви, госпожо Дейли. Ако искате утре да дойдете по-късно…

— Не, не. Ще дойда достатъчно рано, за да ви изпратя на училище и на работа.

Детегледачката си отиде. „Истинско съкровище“ — признателно си помисли Дейна. Клетъчният й телефон иззвъня и тя изтича да отговори.