Греховете на светците - Страница 17

К оглавлению

— Както казах, наистина се радвам да се запозная с вас, но… но нямам представа за какво искате да разговаряме.

— За Тейлър Уинтроп.

Джоун Синиси се сепна и разля малко чай върху полата си. Лицето й пребледня.

— Добре ли сте?

— Да… нищо ми няма. — Тя попи чая със салфетка. — Не… Не знаех, че искате… — Гласът й секна.

Атмосферата внезапно се промени.

— Вие сте били секретарка на Тейлър Уинтроп, нали? — попита Дейна.

— Да — предпазливо отвърна Джоун Синиси. — Но го напуснах преди година. Боя се, че не мога да ви помогна. — Жената почти трепереше.

— Чух много хубави неща за Тейлър Уинтроп — успокоително рече Дейна. — Просто се питах дали не можете да ми кажете още нещо.

— О, да, разбира се — облекчено въздъхна Джоун Синиси. — Господин Уинтроп беше чудесен човек.

— Колко време работихте при него?

— Близо три години.

Дейна се усмихна.

— Трябва да е било невероятно преживяване.

— Да, да, наистина, госпожице Евънс. — Дребната жена постепенно се отпускаше.

— Но сте повдигнали обвинение срещу него.

Страхът отново се върна в очите на Джоун Синиси.

— Не… Искам да кажа, да. Но това беше грешка. Допуснах грешка.

— Каква грешка?

Джоун Синиси тежко преглътна.

— Погрешно разбрах нещо, което господин Уинтроп каза на един човек. Държах се много глупаво. Срам ме е от себе си.

— Повдигнали сте обвинение, но впоследствие сте го оттеглили.

— Не. Той… Ние постигнахме извънсъдебно споразумение. Нищо сериозно.

Дейна огледа просторната дневна.

— Ясно. Ще ми кажете ли какво беше споразумението?

— Не. Опасявам се, че не мога. Поверително е.

Дейна се зачуди какво е накарало тази плаха жена да повдигне обвинение срещу гигант като Тейлър Уинтроп и защо я е страх да говори за това. От какво се боеше?

Последва дълго мълчание. Джоун Синиси я наблюдаваше и като че ли искаше да й каже нещо.

— Госпожице Синиси…

Джоун Синиси се изправи.

— Съжалявам, не мога… ако има нещо друго, госпожице Евънс…

— Разбирам.

„Ще ми се наистина да разбирах.“

Той вкара касетата и натисна бутона.

„Погрешно разбрах нещо, което господин Уинтроп каза на един човек. Държах се много глупаво. Срам ме е от себе си.“

„Повдигнали сте обвинение, но впоследствие сте го оттеглили.“

„Не. Той… Ние постигнахме извънсъдебно споразумение. Нищо сериозно.“

„Ясно. Ще ми кажете ли какво беше споразумението?“

„Не. Опасявам се, че не мога. Поверително е.“

„Госпожице Синиси…“

„Съжалявам, не мога… ако има нещо друго, госпожице Евънс…“

„Разбирам.“

Записът свърши.

Започваше се.

Дейна се уговори с агента по недвижими имоти да й покаже подходящи апартаменти, ала сутринта отиде напразно. Обиколиха Джорджтаун, Дюпонт Съркъл и района на Адамс-Морган.

Жилищата бяха или прекалено малки, или прекалено големи, или прекалено скъпи. По обед тя бе готова да се откаже.

— Не се безпокойте — успокоително каза агентът. — Ще открием нещо по ваш вкус.

— Надявам се — отвърна Дейна. „При това скоро.“

Джоун Синиси не й излизаше от ума. Какво бе знаела за Тейлър Уинтроп, че да го накара да й купи толкова скъп апартамент? „Тя искаше да ми каже нещо — помисли си Дейна. — Убедена съм. Трябва пак да поговоря с нея.“

Когато й позвъни, слушалката вдигна Грета.

— Добър ден.

— Грета, обажда се Дейна Евънс. Може ли да разговарям с госпожица Синиси?

— Съжалявам. Госпожица Синиси не отговаря на никого.

— Ами, кажете й, че я търси Дейна Евънс и че трябва…

— Съжалявам, госпожице Евънс. Госпожица Синиси не разговаря с никого. — Връзката прекъсна.

На следващата сутрин Дейна заведе Кемал на училище. Бледото слънце се опитваше да разкъса облаците, похлупили леденото небе. По ъглите на улиците из целия град едни и същи Дядо Коледовци подрънкваха със звънчета и събираха помощи.

„Трябва да намеря апартамент преди Коледа“ каза си тя.

Прекара утрото в съвещание с новинарския екип. Щяха да излъчат репортаж за особено жестоко неразкрито убийство и Дейна си помисли за Уинтроп.

И за пореден път набра номера на Джоун Синиси.

— Добър ден.

— Грета, непременно трябва да разговарям с госпожица Синиси. Предайте й, че Дейна Евънс…

— Тя няма да разговаря с вас, госпожице Евънс.

Какво ставаше? Дейна отиде при Мат Бейкър.

Посрещна я Аби Ласман.

— Честито! Разбрах, че датата за сватбата е уговорена.

Дейна се усмихна.

— Да.

— Какво романтично предложение! — въздъхна Аби.

— Такъв си е той.

— Дейна, според водещата на предаването за самотници след сватбата трябва да купиш малко консервирани продукти и да ги оставиш в багажника на колата си.

— Защо, по дяволите?

— Защото някой ден може да ти се прииска да се позабавляваш и да закъснееш. Когато Джеф те попита къде си била, просто му показваш консервите и отговаряш: „На пазар“. Той ще…

— Благодаря ти, Аби. Мат свободен ли е?

— Ще му предам, че си тук.

След минута Дейна влезе в кабинета на Бейкър.

— Сядай, Дейна. Добра новина. Току-що получихме последните статистически данни. Снощи пак сме разбили конкуренцията.

— Чудесно. Мат, разговарях с една бивша секретарка на Тейлър Уинтроп и тя…

Той се усмихна.

— Вие девите никога не се отказвате, а? Нали ми каза, че…

— Знам, просто ме изслушай. Тя повдигнала обвинение срещу него, но не се стигнало до процес, защото сключили извънсъдебно споразумение. И сега тази жена живее в огромен апартамент, който не би могла да си позволи със секретарската си заплата. Когато споменах името на Уинтроп, тя се ужаси. Държеше се така, като че ли се страхуваше за живота си.