Греховете на светците - Страница 18

— Точно така ли ти каза? — търпеливо попита Мат Бейкър.

— Не.

— Каза ли, че се е страхувала от Тейлър Уинтроп?

— Не, но…

— Значи спокойно може да я е страх от приятеля й, който я бие, или от крадци. Нямаш абсолютно нищо, на което да се опреш, нали?

— Ами… — Дейна видя изражението му. — Нищо конкретно.

— Ясно. Виж сега, статистическите данни…

Джоун Синиси гледаше вечерните новини по УТН. Дейна тъкмо казваше:

— … и през последната година престъпността в Съединените щати е намаляла с двайсет и седем процента, главно в Лос Анджелис, Сан Франциско и Детройт…

Тя се взираше в очите на журналистката и напрегнато мислеше. Когато емисията свърши, Джоун Синиси най-после взе решение.

Глава 7

Когато в понеделник Дейна влезе в офиса си, Оливия я посрещна с думите:

— Добро утро. Вече три пъти ви търси някаква жена. Не си каза името.

— Остави ли номер?

— Не. Каза, че пак ще ви позвъни.

Тридесет минути по-късно:

— Оная жена пак се обажда. Искате ли да говорите с нея?

— Да. — Дейна вдигна слушалката. — Ало, Дейна Евънс. Кой…

— Обажда се Джоун Синиси.

Сърцето на Дейна се разтуптя.

— Да, госпожице Синиси…

— Още ли искате да разговаряме? — Говореше нервно.

— Да. Много.

— Съгласна съм.

— Мога да дойда у вас след…

— Не! — Паника. — Трябва да се срещнем някъде другаде. Струва ми се, че… ме следят.

— Както кажете. Къде?

— В секцията за птици в зоопарка. След час.

— Ще дойда.

Зоопаркът пустееше. Ледените декемврийски ветрове, които брулеха града, отблъскваха обичайните тълпи от посетители. Дейна трепереше от студ пред сградата на птиците. Погледна си часовника. Чакаше повече от час. „Ще й дам още петнайсет минути.“

Петнадесет минути по-късно си каза: „Още половин час и си тръгвам.“ След тридесет минути си помисли: „По дяволите! Отказала се е.“

Върна се в службата премръзнала и мокра и с надежда попита Оливия:

— Някой да ме е търсил?

— Цял куп хора. Имената им са на бюрото ви.

Дейна прегледа списъка. Джоун Синиси я нямаше в него. Тя набра номера й. Никой не отговори. „Може пак да е променила решението си.“ Позвъни още два пъти, ала със същия резултат. Замисли се дали да не прескочи до апартамента й, но се отказа. „Ще почакам тя да ме потърси.“

Джоун Синиси не й се обади.

В шест часа на следващата сутрин Дейна се обличаше и в движение гледаше новините.

— … Положението в Чечения се влоши. Открити са още десет трупа на руски войници и въпреки уверенията на руското правителство, че бунтовниците са победени, сраженията продължават… Във Вашингтон една жена падна от апартамента си на трийсетия етаж. Жертвата, Джоун Синиси, е бивша секретарка на посланик Тейлър Уинтроп. Полицията разследва случая.

Дейна се вцепени.

— Мат, спомняш ли си за жената, с която имах среща, Джоун Синиси? Бившата секретарка на Тейлър Уинтроп?

— Да. И какво?

— По сутрешните новини съобщиха, че е мъртва.

— Какво?

— Вчера сутринта ми се обади и поиска да се видим. Имала да ми казва нещо много важно. Повече от час я чаках в зоопарка. Не дойде.

Мат я гледаше смаяно.

— Когато разговаряхме по телефона, тя спомена, че я следели.

Бейкър се почеса по брадичката.

— Господи! Какво става, по дяволите?

— Не знам. Искам да се срещна с прислужницата на Джоун Синиси.

— Дейна…

— Да?

— Внимавай. Много внимавай.

Във фоайето на жилищния блок я посрещна друг портиер.

— Какво обичате?

— Аз съм Дейна Евънс. Идвам по повод смъртта на госпожица Синиси. Ужасна трагедия.

На лицето на портиера се изписа тъжно изражение.

— Да, така е. Тя беше прекрасна жена. Вярно, малко затворена.

— Често ли й идваха гости? — небрежно попита Дейна.

— Не. Водеше много уединен живот.

— Вие ли бяхте дежурен вчера, когато… когато се е случило нещастието?

— Не, госпожо.

— Значи не знаете дали е била сама?

— Не, госпожо.

— Но все някой е бил дежурен.

— О, да. Денис. Полицията го разпита. Когато бедната госпожица Синиси паднала, той бил отишъл да свърши някаква работа.

— Искам да поговоря с Грета, прислужницата на госпожица Синиси.

— Боя се, че не е възможно.

— Защо?

— Няма я.

— Къде е?

— Каза, че се прибирала у дома. Беше ужасно разстроена.

— Къде живее?

Портиерът поклати глава.

— Нямам представа.

— В момента в апартамента има ли някой?

— Не, госпожо.

Дейна бързо взе решение.

— Шефът ми в УТН ме натовари да направя репортаж за смъртта на госпожица Синиси. Чудя се дали може пак да видя жилището й. Бях там преди няколко дни.

Той се замисли за миг, после сви рамене.

— Не виждам защо не. Ще ви придружа.

— Благодаря.

Двамата мълчаливо се качиха на последния етаж. Портиерът извади ключ и отключи вратата на апартамент А.

От последното й идване нищо не се бе променило. „Само че Джоун Синиси я няма.“

— Нещо конкретно ли искате да видите, госпожице Евънс?

— Не — излъга тя. — Просто ми се щеше да освежа паметта си.

Дейна влезе в дневната и се запъти към огромната тераса.

— Оттам е паднала бедната госпожица Синиси — каза портиерът.

Висока около метър и двадесет стена обграждаше терасата. Нямаше начин някой да падне случайно.

Дейна погледна надолу към улицата. Кой би могъл да е толкова жесток, че да извърши такова нещо? Тя потръпна.

Портиерът се приближи до нея.

— Добре ли сте?

Дейна дълбоко си пое дъх.

— Да, благодаря.

— Искате ли да видите нещо друго?

— Не, това е достатъчно.

Фоайето на полицейския участък гъмжеше от престъпници, пияници, проститутки и отчаяни туристи със загадъчно изчезнали портфейли.