Греховете на светците - Страница 19

К оглавлению

— Искам да се срещна с детектив Маркъс Ейбрамс — каза Дейна на дежурния.

— Третата врата отдясно.

— Благодаря. — Тя тръгна по коридора. Вратата на детектив Ейбрамс бе отворена. — Детектив Ейбрамс?

Детективът стоеше до кантонерката — едър мъж с шкембе и уморени кафяви очи.

— Да? — Той я позна. — Дейна Евънс. Какво обичате?

— Научих, че вие разследвате… — пак тази мъчителна дума — … нещастието с Джоун Синиси.

— Точно така.

— Можете ли да ми кажете нещо по случая?

Ейбрамс взе няколко листа и седна.

— Няма много за казване. Било е или нещастен случай, или самоубийство. Седнете.

Дейна се настани на един от столовете.

— Имало ли е някой при нея?

— Само прислужницата. Била в кухнята. Твърди, че в апартамента нямало никой друг.

— Знаете ли къде мога да намеря прислужницата?

Той се замисли.

— Довечера ще я покажете по новините, а?

Дейна му се усмихна.

— Точно така.

Детектив Ейбрамс отиде при кантонерката и извади малък фиш.

— Грета Милър. Кънектикът Авеню хиляда сто и осемдесет. Това достатъчно ли е?

Двадесет минути по-късно Дейна шофираше по Кънектикът Авеню и следеше номерата на сградите: 1170… 1172… 1174… 1176… 1178…

На номер 1180 имаше паркинг.

— Наистина ли смяташ, че са хвърлили тая Синиси от терасата? — попита Джеф.

— Джеф, човек не си урежда срещи преди да се самоубие. Някой не е искал Джоун Синиси да ми каже нещо. Бясна съм. Като историята с баскервилското куче. Никой не е чул кучето да лае. Никой не знае нищо.

— Започва да става страшно. Не съм сигурен, че трябва да продължиш.

— Вече не мога да се откажа.

— Ако си права, Дейна, шестима души са убити.

Тя мъчително преглътна.

— Знам.

— Прислужницата е дала на полицията фалшив адрес, след което е изчезнала — каза Дейна на Мат Бейкър. — По време на разговора ни Джоун Синиси ми се стори нервна, но не и готова да се самоубие. Някой й е помогнал да скочи от терасата.

— Обаче нямаме доказателства.

— Не. Но съм права, убедена съм. Джоун Синиси се държеше съвсем нормално до момента, в който споменах името на Тейлър Уинтроп. После изпадна в паника. Тогава за пръв път зърнах пролука в лъскавата легенда, която си е създал Тейлър Уинтроп. Никой не дава такива пари на една секретарка, ако тя не разполага с нещо голямо срещу него. Било е изнудване. Става нещо странно. Мат, познаваш ли някой, който е работил с Тейлър Уинтроп и е имал търкания с него, някой, който няма да се бои да говори свободно?

Бейкър се замисли за миг.

— Потърси Роджър Хъдсън. Преди да се оттегли той беше председател на парламентарната група на мнозинството в Сената и е работил с Уинтроп в различни комисии. Може да знае нещо. Той не се страхува от никого.

— Ще ми уредиш ли среща с него?

— Ще опитам.

Един час по-късно Мат Бейкър й се обади.

— В четвъртък в дванайсет часа Роджър Хъдсън ще те приеме в дома си в Джорджтаун.

— Благодаря, Мат. Признателна съм ти.

— Трябва да те предупредя, Дейна…

— Да?

— Понякога Хъдсън е много рязък.

— Ще внимавам.

Мат Бейкър се канеше да излезе от кабинета си, когато на прага се появи Елиот Кромуел.

— Исках да поговорим за Дейна.

— Проблем ли има?

— Не. Обаче тая история с Тейлър Уинтроп…

— Да?

— Мисля, че си губи времето. Познавах Тейлър Уинтроп и семейството му. Всички бяха прекрасни хора.

— Чудесно — отвърна Бейкър. — Тогава Дейна спокойно може да продължи.

Елиот Кромуел го изгледа за миг, после сви рамене.

— Дръж ме в течение.

— Линията секретна ли е?

— Да, господине.

— Добре. Много разчитаме на информацията от УТН. Убедени ли сте, че е сигурна?

— Категорично. Идва право от върха.

Глава 8

В сряда сутринта, докато приготвяше закуската, Дейна чу навън шум. Погледна през прозореца и с изненада видя пред блока камион, в който няколко души товареха мебели.

Кой можеше да се изнася? Всички апартаменти бяха заети с дългосрочни договори за наем.

Няколко минути по-късно на вратата се почука. Беше Дороти Уортън.

— Дейна, нося ти новина — възбудено каза тя. — С Хауард заминаваме за Рим.

Дейна я зяпна удивено.

— За Рим ли? Кога?

— Днес. Невероятно, нали? Миналата седмица един човек потърси Хауард и двамата си приказваха нещо. Хауард ми каза да си мълча. Снощи същият човек се обади и му предложи работа в Италия. С три пъти по-голяма от сегашната му заплата. — Дороти сияеше.

— Ами, това е… това е чудесно. Ще ми липсвате.

— И ти ще ни липсваш.

На прага се появи Хауард.

— Дороти вече ти съобщи новината, нали?

— Да. Радвам се за вас. Но си мислех, че завинаги сте се настанили тук. И изведнъж…

— Направо не вярвам на късмета си — прекъсна я той. — Стана съвсем ненадейно. И компанията е сериозна. „Италиано Рипристино“. Един от най-големите италиански концерни. Един от клоновете им се занимава с реставрация на древни руини. Не знам откъде са научили за мен, но пратиха човек чак дотук да ми предложи договор. В Рим има много паметници, които се нуждаят от възстановяване. Дори ще платят остатъка от наема на апартамента тук до края на годината и ще си получим депозита. Единственият проблем е, че утре трябва да сме в Рим. Това значи, че се налага да освободим апартамента още днес.

— Малко необичайно, нали? — колебливо попита Дейна.

— Ами сигурно бързат.

— Искате ли да ви помогна с багажа?

Дороти поклати глава.

— Не. Не сме спали цяла нощ. Повечето от вещите ни ще отидат за благотворителност. С новата заплата на Хауард ще можем да си позволим много по-хубави.

Дейна се засмя.