Греховете на светците - Страница 23

— Кемал е много умно момче.

— Убедена съм. Доказват го оценките му по математика. Ще направим всичко възможно, за да стимулираме интереса му към всички предмети.

— Фактът, че е без една ръка, ужасно го травмира. Надявам се, че ще успеем да решим този проблем.

Госпожа Трот кимна.

— Разбира се.

Когато Кемал се върна и тръгнаха към колата, Дейна каза:

— Сигурна съм, че тук ще ти хареса.

Момчето мълчеше.

— Училището е чудесно, нали?

— Гадно е.

Тя се закова на място.

— Защо?

— Има тенискортове и футболно игрище, а аз не мога… — Гласът му секна и очите му се напълниха със сълзи.

Дейна го прегърна.

— Съжалявам, миличък. — „Трябва да направя нещо по този въпрос.“

На съботната вечеря в дома на семейство Хъдсън присъстваха влиятелни личности от столицата, сред които министърът на отбраната, неколцина конгресмени, шефът на Федералния резерв и американският посланик в Германия.

Когато Дейна и Джеф пристигнаха, Роджър и Памела стояха на вратата. Дейна представи годеника си.

— Харесвам спортната ви колона и предаванията ви — каза Роджър Хъдсън.

— Благодаря.

— Елате да ви запозная с гостите — покани ги Памела.

Много от лицата бяха познати и всички се държаха сърдечно. Повечето бяха почитатели или на Дейна, или на Джеф, или и на двамата наедно.

Когато останаха сами за миг, Дейна каза:

— Господи, тук е пълно със знаменитости!

Джеф я хвана за ръка.

— Ти си най-голямата знаменитост, мила.

— Как ли пък не. Аз съм само…

В този момент Дейна видя, че към тях се приближават генерал Виктор Бустър и Джак Стоун.

— Добър вечер, господин генерал — поздрави ги директора на ФУП.

Бустър я измери с поглед и грубо попита:

— Какво правите тук, по дяволите?

Дейна се изчерви.

— Това е официална вечеря — изсумтя генералът. — Не знаех, че са поканени медиите.

Джеф го погледна гневно.

— Я чакайте! Ние имаме също толкова право…

Бустър не му обърна внимание и се наведе към Дейна.

— Не забравяйте какво ви обещах, ако продължавате да си търсите белята. — Той се отдалечи.

Джеф не можеше да повярва на ушите си.

— Божичко, това пък какво беше?

Джак Стоун се изчерви.

— Ужасно… ужасно съжалявам. Понякога генералът е много нетактичен.

— Забелязахме — ледено отвърна Джеф.

Самата вечеря бе фантастична. Пред всяка двойка имаше меню, красиво написано на ръка:

...

Руски блини с хайвер от моруна и топено сирене с водка
Бульон „Амбасадор“ от фазан с бели трюфели и зелени аспержи
Пастет от гъши дроб „Бисмарк“ с бостънска маруля, подправки и хересов оцет
Омари „Термидор“ от Мейн със сос бешамел с шампанско
Телешко филе „Уелингтън“ с печен картоф „Орлоф“ и зеленчуци соте
Топло шоколадово суфле с портокалов ликьор и шоколадови хапки, поднесени със сос от нуга.

Истински Лукулов пир.

За своя изненада Дейна откри, че ще седи до Роджър Хъдсън. Сто на сто беше работа на Памела.

— Памела спомена, че Кемал е постъпил в подготвителното училище „Линкълн“.

Дейна се усмихна.

— Да. Елиот Кромуел го уреди. Той е забележителен човек.

Роджър Хъдсън кимна.

— И аз така съм чувал. — Той се поколеба за миг. — Не знам дали е важно, но малко преди да стане посланик в Русия, Тейлър Уинтроп казал на близките си приятели, че категорично се оттегля от обществения живот.

Дейна се намръщи.

— И после е приел дипломатическия пост, така ли?

— Да.

„Странно.“

— Какво си направила, че Бустър толкова те обича? — попита я Джеф на връщане.

— Не иска да разследвам смъртта на семейство Уинтроп.

— Защо?

— Не ми обясни. Просто лае по мен.

— Зъбите му са много остри, Дейна — бавно отвърна Джеф. — Той е опасен противник.

Тя го погледна любопитно.

— Защо?

— Защото е шеф на ФУП, Федералното управление за проучване.

— Знам. Те разработват технологии в помощ на развиващите се страни и…

— И наистина има Дядо Коледа — сухо я прекъсна Джеф.

Дейна се озадачи.

— За какво говориш?

— Това е само прикритие. В действителност ФУП шпионира чуждите разузнавателни служби. Големия брат следи всички. Те са по-секретни даже от Националното управление за сигурност.

— Тейлър Уинтроп е бил шеф на ФУП — замислено рече Дейна. — Интересно.

— Съветвам те да стоиш колкото може по-надалеч от генерал Бустър.

— Така и ще направя.

— Знам, че си оставила Кемал на детегледачка, мила, така че ако се налага да се прибереш вкъщи…

Тя се притисна към него.

— В никакъв случай. Детегледачката ще почака. Да вървим у вас.

Джеф се усмихна.

— Мислех, че няма да ми предложиш.

Джеф живееше в малък апартамент в четири етажен блок на Мадисън Стрийт. Когато тръгнаха към спалнята, той каза:

— Нямам търпение да се преместим в по-голямо жилище. Кемал трябва да има собствена стая. Защо не…

— Защо не престанем да приказваме? — рече Дейна.

Джеф я прегърна.

— Страхотна идея. — Той нежно я погали по хълбоците и започна да я съблича.

— Имаш невероятно тяло, знаеш ли?

— Всички момчета ми го казват — отвърна Дейна. — Знае го целият град. Няма ли да се събличаш?

— Обмислям въпроса.

Тя се притисна към него и разкопча ризата му.

— Дръзко момиче.

Джеф беше чудесен любовник, чувствен и нежен.

— Ужасно те обичам — прошепна тя.

— И аз те обичам, мила.

Иззвъня клетъчен телефон.

— Твоят или моят?

Засмяха се. Разнесе се повторно иззвъняване.

— Моят — каза Джеф. — Нека си звъни.

— Може да е нещо важно.