Греховете на светците - Страница 32

— Разбирам.

— Следващият кризисен момент ще е радиационната терапия. Този период може да се окаже особено травмиращ.

Джеф се замисли за близкото бъдеще.

— Има ли някой, който да се грижи за нея? — попита лекарят.

И Джеф осъзна, че освен него Рейчъл наистина си няма никого.

В самолета на „Еър Франс“ до Ница Дейна включи лаптопа си, за да прегледа събраната информация. Провокативна, ала определено неубедителна. „Доказателства — помисли си тя. — Без доказателства няма предаване. Ако успея…“

— Приятен полет, нали?

Дейна се обърна към мъжа, който седеше до нея. Бе висок, привлекателен и говореше с френски акцент.

— Да, наистина.

— Били ли сте във Франция?

— Не, за пръв път ми е.

Мъжът се усмихна.

— О, очаква ви истински празник. Това е вълшебна страна. — Той се наведе към нея. — Имате ли приятели, които да ви я покажат?

— Ще ме чакат съпругът ми и трите ми деца — отвърна Дейна.

— Жалко. — Той кимна, обърна се и взе вестника си.

Дейна сведе поглед към компютъра. Едно изречение привлече вниманието й. Пол Уинтроп, който беше загинал в автомобилна катастрофа, бе имал хоби.

Автомобилизъм.

Когато самолетът кацна на летището в Ница, Дейна влезе в терминала и отиде на гишето за коли под наем.

— Казвам се Дейна Евънс. Имам…

Служителят вдигна поглед.

— А, госпожица Евънс? Колата ви чака. — Той й подаде формуляра. — Подпишете се тук.

— Ще ми трябва и карта на южна Франция. Случайно да…

— Разбира се, госпожице. — Той бръкна под гишето и извади картата. — Заповядайте.

В небостъргача на УТН Елиот Кромуел попита:

— Къде е сега Дейна, Мат?

— Във Франция.

— Има ли някакъв напредък?

— Още е рано.

— Безпокоя се за нея. Струва ми се, че прекалено много пътува. В наше време пътуванията са опасни. — Той помълча. — Много опасни.

В Ница беше студено и Дейна се зачуди какво е било времето в деня на смъртта на Пол Уинтроп. Качи се в очакващия я на паркинга ситроен и потегли по Гран Корниш.

Катастрофата се бе случила на магистралата при Рокбрюн-Кап-Мартен, курорт на Средиземно море.

Когато наближи мястото, Дейна намали скоростта, загледана в опасните остри завои. Къде ли се беше преобърнал Пол Уинтроп. И изобщо какво беше правил тук? Може би беше имал среща с някого? Дали беше участвал в рали?

Рокбрюн-Кап-Мартен бе средновековно селце с древен замък, черква, исторически пещери и луксозни вили. Дейна паркира в центъра и отиде да потърси полицейския участък. Спря един мъж, който излизаше от някакъв магазин, и попита:

— Извинете, бихте ли ми казали къде е полицейският участък?

— Je ne parle anglais, j’ai peur de ne pouvoir vous aider, mais…

— Полиция. Полиция.

— Ah, oui. — Той посочи. — La deuxième rue à gauche.

— Merci.

— De rien.

Участъкът се помещаваше в стара порутена сграда с бяла мазилка. На регистратурата седеше униформен полицай на средна възраст.

— Bonjour, madame.

— Bonjour.

— Comment puis-je vous aider?

— Говорите ли английски?

Той се замисли за миг, после неохотно отвърна:

— Да.

— Искам да се срещна с началника.

Полицаят я изгледа озадачено, после внезапно се усмихна.

— А, комендант Фразие. Oui. Един момент. — Вдигна телефонната слушалка, каза нещо, Кимна, обърна се към Дейна и посочи към коридора. — La premiere porte.

— Благодаря.

— Кабинетът на комендант Фразие беше малък и подреден. Самият комендант бе енергичен мъж с малки мустачки и проницателни кафяви очи.

— Добър ден, господин комендант.

— Bonjour, mademoiselle. С какво мога да ви помогна?

— Аз съм Дейна Евънс. Подготвям предаване за УТН във Вашингтон. Отнася се за семейство Уинтроп. Научих, че Пол Уинтроп е загинал в автомобилна катастрофа някъде тук.

— Oui. Ужасно. Ужасно! Човек трябва да внимава, когато шофира по Гран Корниш. Този път е très dangereux.

— Имаше ли алкохол в кръвта на Пол Уинтроп?

Комендант Фразие поклати глава.

— Non.

— Наркотици?

— Non.

— Спомняте ли си какво беше времето в деня на катастрофата?

— Oui. Il pleuvait. Валеше дъжд.

Дейна имаше още един въпрос, макар че не се надяваше на положителен отговор.

— Предполагам, че не е имало свидетели.

— Mais oui, il en avait.

Тя го зяпна.

— Значи е имало?

— Един свидетел. Шофирал след колата на Уинтроп и видял катастрофата.

Сърцето й се разтуптя.

— Ще съм ви много благодарна, ако ми кажете името на свидетеля. Искам да поговоря с него.

Комендантът кимна.

— Не виждам защо не. Александър! — извика той.

След секунда в кабинета припряно влезе помощникът му.

— Oui, Commandant?

— Apportez-moi le dossier de l’accident Winthrop.

— Tout de suite. — Помощникът излезе и Фразие се обърна към Дейна.

— Толкова нещастно семейство. Животът е tras fragile. — Той се усмихна. — Човек трябва да се наслаждава на удоволствията винаги, когато може. Сама ли сте тук, mademoiselle?

— Не, мъжът ми и децата ми ме чакат.

— Жалко.

Помощникът се върна с няколко листа и комендантът ги прегледа, после кимна и вдигна очи към Дейна.

— Свидетелят е американски турист, Ралф Бенджамин. Според неговите показания той шофирал след Пол Уинтроп, когато видял едно куче да изскача пред колата на жертвата. Уинтроп завъртял волана, за да не го блъсне, автомобилът поднесъл и паднал в морето. Според доклада на патоанатома Уинтроп умрял на място.

— Имате ли адреса на господин Бенджамин?

— Oui. — Той отново погледна документите. — Живее в Америка. В Ричфийлд, Юта. Търк Стрийт, четиристотин и двайсет. — Фразие преписа адреса и го подаде на Дейна.

Тя се опита да овладее вълнението си.

— Много ви благодаря.

— Удоволствието е мое. — Комендантът забеляза, че Дейна не носи брачна халка. — И предайте поздравите ми на съпруга и децата си.