Греховете на светците - Страница 34

— Не, благодаря.

Дейна спря на вратата и се загледа в тях. За краткото време, откакто детегледачката бе с него, Кемал се беше променил много. Бе станал спокоен и щастлив. „Може би аз не съм подходяща майка за него — с ревност си помисли Дейна. Спомни си за дългите дни и вечери, прекарвани в телевизионното студио. — Може би трябва да го осинови някой като госпожа Дейли. — Тя се отърси от унилото си настроение. — Какво ми става? Кемал ме обича.“

Дейна седна на масата.

— Още ли ти харесва в новото училище?

— Супер е.

Тя стисна ръката му.

— Кемал, боя се, че пак се налага да замина.

— Няма проблем — безразлично отвърна момчето.

Отново я връхлетя ревност.

— Къде отивате сега, госпожице Евънс? — попита госпожа Дейли.

— В Аляска.

— Пазете се от гризлитата и белите мечки — каза госпожа Дейли.

Полетът от Вашингтон до Джуно, столицата на Аляска, продължи девет часа с междинно кацане в Сиатъл. На летището в Джуно Дейна отиде на гишето за автомобили под наем.

— Казвам се Дейна Евънс. Аз…

— Да, госпожице Евънс. Приготвили сме ви чудесен ландроувър. Десето място на паркинга. Подпишете се тук.

Служителят й даде ключовете и Дейна заобиколи сградата, за да отиде на паркинга. Там имаше десетки коли. Зад белия ландроувър бе коленичил мъж в работно облекло. Той вдигна глава и каза:

— Затягам ауспуха, госпожице. Вече свърших.

— Благодаря ви.

Друг мъж седеше пред компютъра си в подземието на една държавна сграда и разглеждаше дигитална карта. Белият ландроувър зави надясно.

— Обектът се насочва към Стар Хил.

Джуно изненада Дейна. На пръв поглед градът й се стори голям, но тесните лъкатушни улици му придаваха атмосфера на селце, сгушено в пустош от ледниковата епоха.

Тя се настани в прочутия „Ин ат да Уотърфронт“, бивш публичен дом, разположен в центъра на града.

— Идвате навреме за ски-сезона — каза й служителят на рецепцията. — Носите ли си ски?

— Не, аз…

— В съседния магазин продават всичко необходимо.

— Благодаря. — „Точно оттам ще започна.“

Дейна разопакова багажа си и отиде в спортния магазин.

Продавачът се оказа невероятен бъбривец.

— Здрасти, аз съм Чад Донъху. Идвате тъкмо където трябва. — Чад посочи едни ски. — Току-що ги получихме. Адски са добри за неравен терен. А тези са „Саломон Екс-Скрийм Найн“. Много се търсят. Миналата година се изчерпаха и не успяхме да поръчаме повече. — Той забеляза нетърпеливото й изражение и побърза да се прехвърли на следващия вид ски. — Ако предпочитате, имаме „Локъл Въртиго Джи Търти“ или „Атомик Тен-Туенти“. — Продавачът изпитателно я погледна. — Кои си избрахте?…

— Идвам за една информация.

Той се разочарова.

— Каква информация?

— Джули Уинтроп от вашия магазин ли си купуваше ски?

Мъжът внимателно се вгледа в нея.

— Да. Караше „Волант Тай“.

— Госпожица Уинтроп добра скиорка ли беше?

— Добра ли? Страхотна. Имаше цял куп награди.

— Знаете ли дали е била тук сама?

— Доколкото ми е известно, да. — Той поклати глава. — Най-изненадващото е, че познаваше Игълкрест, мястото, където се случи трагедията, като собствената си длан. Такъв инцидент като че ли просто не можеше да се случи с нея, нали?

— Да, така е — бавно отвърна Дейна.

Полицейският участък се намираше на две преки от „Ин ат да Уотърфронт“.

Дейна влезе в малкото фоайе, където бяха окачени щатското знаме на Аляска, знамето на Джуно и националният флаг. Вътре имаше син килим, синя кушетка и син стол.

— Какво обичате? — попита я униформеният дежурен.

— Търся информация за смъртта на Джули Уинтроп.

Той се намръщи.

— В такъв случай трябва да се обърнете към Брус Боулър. Той е шеф на спасителната служба. Кабинетът му е на горния етаж, но в момента отсъства.

— Къде мога да го открия?

Полицаят си погледна часовника.

— По това време сигурно ще го хванете в „Хангър он да Уорф“. Това е на две преки оттук по Марин Уей.

— Много ви благодаря.

„Хангър он да Уорф“ бе голям ресторант, претъпкан в този обеден час.

— Съжалявам — каза на Дейна жената, която стоеше на входа — в момента нямаме свободни маси. Ще се наложи да почакате двайсетина минути, ако…

— Търся господин Брус Боулър.

Жената кимна.

— Брус ли? Ето го — на оная маса.

Дейна се обърна. Боулър беше приятен, суров наглед четиридесетинагодишен мъж. Седеше сам.

— Благодаря. — Тя се приближи до масата. — Господин Боулър?

— Да?

— Аз съм Дейна Евънс. Имам нужда от вашата помощ.

Мъжът се усмихна.

— Имате късмет. Останала ни е свободна стая. Ще се обадя на Джуди.

Дейна го погледна озадачено.

— Моля?

— Питате за „Коузи Лог“, нашия пансион, нали?

— Не. Искам да поговоря с вас за Джули Уинтроп.

— О! — Той се засрами. — Извинете ме. Седнете, моля. С Джуди имаме малък пансион извън града. Помислих си, че търсите стая. Обядвали ли сте?

— Не, аз…

— Тогава да обядваме заедно. — На устните му грейна приятна усмивка.

— Благодаря.

Когато Дейна си поръча, Брус Боулър попита:

— Какво точно ви интересува за Джули Уинтроп?

— Смъртта й. Има ли вероятност да не е било нещастен случай?

Той свъси вежди.

— Искате да кажете дали не се е самоубила, така ли?

— Не. Дали… дали някой не я е убил.

Боулър се ококори.

— Да убият Джули? Невъзможно. Беше нещастен случай.

— Ще ми разкажете ли как се случи?

— Естествено. — Той се замисли за миг, очевидно се чудеше откъде да започне. — Тук имаме три вида писти. Тези за начинаещи са Мъскег, Доли Вардън и Сауърдоу, а за напреднали — Слус Бокс, Мадър Лоуд и Сънданс… Има и още по-трудни: Инсейн, Спрус Шут и Ханг Тен. Най-стръмната е Стийп Шутс.