Греховете на светците - Страница 40

— Знаеш ли, че плюшеното мече е било измислено тук от една жена, Маргарете Щайф? — попита Щефан, когато я остави в хотела. — Това гальовно животинче е станало любимо на децата по целия свят.

Дейна го слушаше и се чудеше какво иска да каже.

— В Германия имаме и истински мечки, Дейна, много опасни мечки. Внимавай с Дитер Зандер. Той прилича на плюшено мече, но е истински мечок.

„Зандер Електроникс Интернешънъл“ се помещаваше в огромна сграда в промишлените предградия на Дюселдорф. Дейна се приближи до една от трите жени на рецепцията в оживеното фоайе.

— Искам да се видя с господин Зандер.

— Имате ли уговорена среща?

— Да. Аз съм Дейна Евънс.

— Ein Moment, bitte. — Жената поговори с някого по телефона, после погледна Дейна. — Fräulein, кога си уговорихте срещата?

— Преди няколко дни.

— Es tut mir leid. Секретарката му не знае нищо за това. — Тя каза още няколко думи в слушалката и затвори. — Господин Зандер не може да ви приеме без уговорена среща.

Жената се обърна към следващия посетител. През вратата влизаха група служители. Дейна ги последва и се качи с тях в асансьора.

— О, божичко! — възкликна тя, когато потеглиха нагоре. — На кой етаж е господин Зандер?

— Vier.

— Danke.

Дейна слезе на четвъртия етаж и се приближи до бюрото, зад което седеше млада жена.

— Идвам при Дитер Зандер. Аз съм Дейна Евънс.

Жената се намръщи.

— Но вие нямате среща, Fräulein.

Дейна се наведе към нея и тихо каза:

— Кажете на господин Зандер, че ако не ме приеме, ще направя телевизионно предаване в Съединените щати за него и семейството му. В негов интерес е да поговорим.

Секретарката я погледна смутено.

— Един момент, bitte. — Стана, отвори една врата с табелка „PRIVAT“ и изчезна вътре.

Дейна се озърна. По стените висяха снимки на фабриките на „Зандер Електроникс Интернешънъл“ по света. Компанията имаше клонове в Америка, Франция, Италия… „Страни, където са били убити членовете на семейство Уинтроп.“

Секретарката се върна и каза неодобрително:

— Господин Зандер ще ви приеме. Но разполага само с няколко минути. Това е извънредно… извънредно необичайно.

— Благодаря.

Дейна влезе в голям кабинет с дървена ламперия.

— Това е Fräulein Евънс.

Дитер Зандер седеше зад огромно бюро — шестдесетинагодишен едър мъж с простодушно лице и меки кафяви очи. Дейна си спомни думите на Щефан за плюшеното мече.

— Познавам ви — каза Зандер. — Вие бяхте кореспондентка в Сараево.

— Да.

— Не разбирам какво искате от мен. Споменали сте на секретарката ми за семейството ми.

— Може ли да седна?

— Bitte.

— Искам да поговорим за Тейлър Уинтроп.

Той присви очи.

— Какво по-точно?

— Правя разследване, господин Зандер. Според мен Тейлър Уинтроп и семейството му са били убити.

Погледът му стана студен.

— Мисля, че е най-добре веднага да си тръгнете, Fräulein.

— Вие сте били бизнес-партньори. И…

— Вън!

— Хер Зандер, предполагам, че за вас ще е по-добре да обсъдим въпроса насаме, отколкото да гледате предаването с приятелите си. Стремя се към обективност. Искам да чуя вашата гледна точка.

Дитер Зандер дълго мълча.

— Тейлър Уинтроп беше scheisse — горчиво отвърна той накрая. — О, беше умен, много умен. Успя да ме подведе. И докато бях в затвора, Fräulein, жена ми и децата ми загинаха. Ако си бях вкъщи… можех да ги спася… Мразех го, вярно е. Но да го убия? Не. — Зандер се усмихна добродушно. — Auf wiedersehen, госпожице Евънс.

Дейна се обади на Мат Бейкър.

— Мат, в Дюселдорф съм. Ти беше прав. Може да сме улучили десятката. Дитер Зандер е бил бизнес-партньор на Тейлър Уинтроп. Твърди, че Уинтроп го изиграл и го пратил в затвора. Докато той бил зад решетките, жена му и децата му загинали в пожар.

Последва смаяно мълчание.

— Загинали са в пожар?!

— Точно така.

— По същия начин като Тейлър и Мадлин.

— Да. Трябваше да видиш лицето на Зандер, когато го попитах за убийството.

— Всичко съвпада, нали? Зандер е имал мотив да убие цялото семейство Уинтроп. Била си права още от самото начало. Не мога… не мога да повярвам.

— Звучи добре, Мат, но нямаме доказателства. Остават ми още две посещения. Утре сутрин заминавам за Рим. Ще се върна след ден-два.

— Внимавай.

— Винаги внимавам.

В централата на ФУП трима мъже наблюдаваха на голям стенен екран как Дейна разговаря по телефона в хотелската си стая.

— Остават ми още две посещения. Утре сутрин заминавам за Рим. Ще се върна след ден-два.

Тя затвори, изправи се и отиде в банята. Системата превключи на камера, скрита в аптечката. Дейна си свали блузата и сутиена.

— Божичко, вижте й циците!

— Невероятно.

— Чакайте, тя си сваля полата и гащичките.

— Момчета, вижте й задника! Искам го!

Тя влезе в душкабинката и затвори вратата. Отвътре заизлиза пара.

Един от мъжете въздъхна.

— Това е засега. В единайсет — филм.

Химиотерапията бе истински ад за Рейчъл. Интравенозно й вливаха адриамицин и таксотер. Процедурата отнемаше четири часа.

— Това е най-тежкият период за нея — обясни на Джеф доктор Янг. — Ще й се гади, постоянно ще е уморена и косата й ще опада. За жените това е най-ужасният страничен ефект.

— Ясно.

Следващия следобед Джеф каза на Рейчъл:

— Облечи се. Отиваме на разходка.

— Джеф, наистина не се чувствам в състояние да…

— Без възражения.

След половин час бяха в магазин за перуки и Рейчъл усмихнато мереше една след друга.

— Красиви са — каза тя. — Дългата или късата ти харесва повече?

— И двете са хубави — отвърна Джеф. — И ако ти омръзнат, пак ще дойдем и ще те превърнем в брюнетка или червенокоса. — После нежно прибави: — Аз лично те харесвам такава, каквато си.