Греховете на светците - Страница 42

К оглавлению

— Може ли да седна, господин Мансино?

Той понечи да отговори отрицателно, ала вместо това каза:

— Scusi. Когато съм разстроен, забравям добрите обноски. Prego, si accomodi. Моля, заповядайте.

Дейна се настани срещу него.

— С Тейлър Уинтроп сте водили търговски преговори, нали?

— Да.

— И сте се сприятелили.

— За известно време, може би.

Тя погледна снимката на бюрото.

— Това дъщеря ви ли е?

Мансино не отговори.

— Красива е.

— Да, беше много красива.

Дейна се озадачи.

— Не е ли жива?

Той впери очи в нея — очевидно се чудеше дали да продължи разговора.

— Жива ли? — накрая измъчено рече италианецът. — Не съм сигурен. Аз приех Тейлър Уинтроп в дома си. Той яде от хляба ни. Запознах го с приятелите си. И знаете ли как ми се отплати? Направи дете на красивата ми девствена дъщеря. Тя беше шестнайсетгодишна. Боеше се да ми каже, защото знаеше, че ще го убия, затова направи… направи аборт. — Мансино изплю думата като проклятие. — Уинтроп се страхуваше от публичен скандал, затова не прати Пия на лекар. Не. Прати я при… касапин. — Очите му се напълниха със сълзи. — Касапин, който й отряза матката. Моята шестнайсетгодишна дъщеря, signorina… — Гласът му секна. — Тейлър Уинтроп не само съсипа дъщеря ми, той уби внуците ми, техните деца и внуци. Погуби бъдещето на рода Мансино. — Италианецът дълбоко си пое дъх, за да се успокои.

И сега Уинтроп и семейството му платиха за ужасния му грях. Дейна бе онемяла.

— Дъщеря ми е в манастир, signorina. Никога повече няма да я видя. Да, сключих сделка с Тейлър Уинтроп. — Ледените му стоманеносиви очи се впиха в очите на Дейна. — Но това беше сделка с дявола.

„Значи стават двама — помисли си тя. — И ми остава да се срещна с Марсел Фалкон.“

В самолета на „КЛМ“ за Белгия някой зае свободната седалка до Дейна. Тя вдигна поглед и видя привлекателен мъж, който очевидно бе помолил стюардесата да смени мястото му.

Той се усмихна.

— Добро утро. Позволете ми да се представя. Казвам се Дейвид Хейнс. — Говореше с английски акцент.

— Дейна Евънс.

Мъжът явно не я позна.

— Прекрасен ден за полет, нали?

— Така е — съгласи се тя.

Той я наблюдаваше с възхищение.

— По работа ли отивате в Брюксел?

— По работа и за удоволствие.

— Имате ли приятели там?

— Да.

— Аз добре познавам Брюксел.

„Чакай само да разкажа на Джеф за това — помисли си Дейна. После си спомни: — Той е при Рейчъл.“

Дейвид Хейнс не откъсваше очи от лицето й.

— Струвате ми се позната.

Дейна се усмихна.

— Кой знае защо, всички ми го казват.

Когато кацнаха на брюкселското летище и Дейна слезе от самолета, един мъж на терминала извади клетъчния си телефон и докладва за пристигането й.

— Чакат ли ви? — попита Дейвид Хейнс.

— Не, но мога…

— Доставете ми това удоволствие. — Той я поведе към очакващата го лимузина. — Ще ви оставя в хотела. — Хейнс даде указания на шофьора и колата се вля в трафика. — За пръв път ли сте в Брюксел?

— Да.

Минаваха покрай огромна, обляна от слънце аркада.

— Ако имате намерение да пазарувате, съветвам ви да го направите тук — галериите „Сен Юбер“.

— Красиво е.

— Спри за момент, Чарлз — нареди Хейнс на шофьора и се обърна към Дейна. — Това е прочутият фонтан Манекен Пи. — Бронзовата статуя представляваше пишкащо момченце, издигнато високо във въздуха върху черупка от мида. — Една от най-известните статуи на света.

„Докато бях в затвора, жена ми и децата ми загинаха. Ако бях на свобода, можех да ги спася.“

— Ако довечера сте свободна, бих искал… — казваше Дейвид Хейнс.

— Съжалявам. Боя се, че не съм.

Елиот Кромуел повика Мат в кабинета си.

— Липсват двама от основните ни хора, Мат. Кога се връща Джеф?

— Не съм сигурен, Елиот. Както знаеш, той има личен проблем с бившата си жена и му предложих да си вземе неплатена отпуска.

— Разбирам. А Дейна докога ще остане в Брюксел?

Мат го погледна и си помисли: „Изобщо не съм му казвал, че Дейна е в Брюксел“.

Глава 18

Щабквартирата на НАТО се намира в сградата Леополд III и на покрива й се вее белгийското знаме: три вертикални ивици — черна, жълта и червена.

Дейна бе убедена, че лесно ще открие информацията за преждевременната оставка на Тейлър Уинтроп от поста му в Брюксел. Ала НАТО се оказа азбучен кошмар. Освен на шестнадесетте държави членки, имаше офиси на САС, САСС, КССЕ, ЕАСП и още цял куп съкращения.

Тя отиде в пресцентъра на организацията на Рю дьо Шапелие, намери Жан Сомвил и го попита за Тейлър Уинтроп като съветник на Съединените щати в НАТО.

— Страхотен човек! Смъртта на семейството му беше невероятна трагедия. — Жан я погледна любопитно. — Какво те интересува?

Тя внимателно подбра думите си.

— Каква всъщност е причината за преждевременното му оттегляне.

Жан Сомвил сви рамене.

— Много просто. Свърши работата, за която беше дошъл.

Изпълни я разочарование.

— Докато е бил тук, случвало ли се е… нещо необичайно? Например някакъв скандал, свързан с него?

Той я погледна изненадано.

— Категорично не! Да не би някой да ти е казал, че Тейлър Уинтроп е предизвикал скандал в НАТО?

— Не — побърза да отстъпи Дейна. — Просто чух, че се скарал с някого тук.

Сомвил се намръщи.

— Имаш предвид проблем от личен характер, така ли?

— Да.

Той присви устни.

— Не знам. Но мога да проверя.

— Ще съм ти много благодарна.

На другия ден Дейна му се обади по телефона и попита:

— Успя ли да откриеш нещо?

— Съжалявам, Дейна. Опитах. Явно не се е случило нищо такова.