Греховете на светците - Страница 43

Тя почти очакваше отговора му.

— Все пак ти благодаря. — Обзе я униние.

— Няма за какво. Съжалявам, че си се разкарвала напразно.

— Жан, четох, че френският посланик в НАТО Марсел Фалкон неочаквано подал оставка и се върнал във Франция. Това не е ли странно?

— По средата на мандата му, да.

— Защо е напуснал?

— В това няма нищо загадъчно. Заради нещастен случай. Синът му беше прегазен от автомобил.

— Хванаха ли шофьора?

— О, да. Всъщност той сам се предаде на полицията.

Пак задънена улица.

— Разбирам.

— Казваше се Антонио Персико. Шофьорът на Тейлър Уинтроп.

Дейна потръпна.

— И къде е сега?

— В затвора „Сен Жил“. Тук в Брюксел. Съжалявам, че не мога да ти помогна с друго — извинително прибави Сомвил.

Дейна получи по факса от Вашингтон резюме на случая.

...

„Днес белгийският съд осъди Антонио Персико, шофьор на посланик Тейлър Уинтроп, на доживотен затвор, след като се призна за виновен за смъртта на Габриел Фалкон, син на френския посланик в ООН.“

Затворът „Сен Жил“ се намираше близо до центъра на Брюксел — стара бяла сграда с кулички, които й придаваха вид на замък. Дейна предварително се бе обадила и бе получила разрешение да се срещне с Антонио Персико. Придружиха я до кабинета на директора.

— Идвате при Персико?

— Да.

— Заповядайте.

След като я претърсиха, един от пазачите я заведе в стаята за свиждания, където я чакаше затворникът. Той беше дребен блед мъж с раздалечени зелени очи. Имаше някакъв тик на лицето.

Първите му думи бяха:

— Слава Богу, че някой най-после идва да ме измъкне оттук!

Дейна го погледна озадачено.

— Съжалявам… Боя се, че не мога да ви помогна.

Персико присви очи.

— Тогава защо сте дошли? Обещаха ми, че някой ще дойде да ме измъкне.

— Дойдох да поговорим за смъртта на Габриел Фалкон.

— Нямам нищо общо с това — почти викна той. — Невинен съм.

— Но сте се признали за виновен.

— Излъгах.

— Защо?

Персико се вгледа в очите й и горчиво отвърна:

— Платиха ми. Тейлър Уинтроп го уби. — Последва дълго мълчание.

— Разкажете ми.

Тикът му стана още по-силен.

— Беше в петък вечер. Съпругата на господин Уинтроп беше заминала за Лондон — напрегнато започна той. — Господин Уинтроп беше сам и отиде в „Ансиен Белжик“, един нощен клуб. Предложих му да го закарам, но той каза, че щял да шофира сам. — Персико замислено замълча.

— Какво се случи после?

— Господин Уинтроп се прибра късно, много пиян. Каза ми, че някакво момче изтичало пред колата. И той… той го сгазил. Не искал скандал, затова избягал. Обаче се страхуваше, че някой може да го е видял и да съобщи номера на колата в полицията. Имаше дипломатически имунитет, но каза, че ако се разчуело, руският план щял да се провали.

Дейна се намръщи.

— Руският план ли?

— Да. Точно така го каза.

— Какъв е този руски план?

Персико сви рамене.

— Не знам. Чух го да говори за него по телефона. Беше като побъркан. — Той поклати глава. — Постоянно повтаряше „Руският план трябва да продължи. Стигнахме прекалено далеч, за да се откажем.“

— И нямате представа за какво е говорил, така ли?

— Не.

— Спомняте ли си да е казал нещо друго?

Персико се замисли за миг.

— Каза нещо от рода на „Всичко си дойде на мястото“. Звучеше адски важно.

Тя поглъщаше всяка негова дума.

— Господин Персико, защо поехте вината за случая?

Затворникът изскърца със зъби.

— Вече ви обясних. Платиха ми. Тейлър Уинтроп каза, че ако призная, че аз съм бил зад волана, щял да ми даде един милион долара и да се грижи за семейството ми, докато съм в затвора. Обеща да ми уреди по-лека присъда. И аз, глупакът, се съгласих. — Той прехапа устни. — А сега той е мъртъв и аз ще прекарам остатъка от живота си зад решетките. — На лицето му се изписа отчаяние.

Дейна бе смаяна.

— Разказвали ли сте на някого за това?

— Разбира се — горчиво отвърна Персико. — Веднага щом научих за смъртта на Тейлър Уинтроп, разказах на полицията за сделката ни.

— И?

— Изсмяха ми се.

— Господин Персико, ще ви попитам нещо много сериозно. Внимателно помислете преди да ми отговорите. Някога казвали ли сте на Марсел Фалкон, че Тейлър Уинтроп е убил сина му?

— Естествено. Мислех, че той ще ми помогне.

— Когато му казахте, той какво отговори?

— Точните му думи бяха: „Дано цялото му семейство гори заедно с него в ада“.

„Боже мой! — помисли си Дейна. — Стават трима. Трябва да поговоря с Марсел Фалкон в Париж.“

Дейна почувства магията на Париж още докато летяха над града. Това бе град на светлината, град на любовта. Човек не биваше да идва тук сам. Джеф ужасно й липсваше.

Седеше в ресторанта на хотел „Плаза Атене“ и разговаряше с Жан-Пол Юбер от телевизия „Метро 6“.

— Марсел Фалкон ли? Разбира се. Всички го познават.

— Какво можеш да ми кажеш за него?

— Интересен човек.

— С какво се занимава?

— Собственик е на голяма фармацевтична компания. Преди няколко години го обвиниха в нарушение на антимонополните закони, но той се измъкна с помощта на политическите си връзки. Френският премиер дори го направи посланик в НАТО.

— Но е подал оставка. Защо?

— Тъжна история. Пиян шофьор блъсна сина му в Брюксел и Фалкон не можа да го понесе. Напусна НАТО и се върна в Париж. Жена му получи нервен срив. Сега е в един санаториум в Кан. — Жан-Пол я погледна сериозно. — Дейна, ако имаш намерение да правиш предаване за Фалкон, бъди изключително предпазлива. Той има репутация на адски отмъстителен човек.