Греховете на светците - Страница 47

Тя се поколеба.

— Не точно.

Посланикът се наведе напред.

— И не мисля, че ще го получите, госпожице Евънс. Не и ако искате да изровите нещо лошо за Тейлър Уинтроп. Разстроили сте всички в посолството. Те го обичаха. Аз също. Безполезно е да търсите кирливи ризи, които не съществуват. Ако сте дошли за това, можете да си вървите.

— Благодаря — отвърна Дейна.

Ала нямаше намерение да си заминава.

Частният ресторант и казино „ВИП Национален клуб“ се намираше точно срещу Кремъл и Манежа. Тим Дрю вече я чакаше.

— Добре дошла. Мисля, че заведението ще ти хареса. Тук се събира каймакът на московското общество. Ако падне бомба, правителството ще излезе извън строя.

Вечерята бе великолепна. Започнаха с блини и хайвер и продължиха с борш, грузинска есетра с орехов сос, бьоф строганов с ориз и сладкиш със сирене за десерт.

— Много е вкусно — каза Дейна. — А бях чувала, че храната в Русия е ужасна.

— Така е — увери я Тим Дрю. — Но това не е Русия. Това е специален малък оазис.

— Какъв е животът тук?

Той се замисли за миг.

— Все едно да стоиш до кратера на вулкан. Никога не знаеш кога ще изригне. Управляващите крадат милиарди и народът гладува. Така е започнала Октомврийската революция. Бог знае какво ще се случи сега. Честно казано, това е само едната страна на медала. Руската култура е невероятна. Тук са Болшой театър, великият Ермитаж, музеят „Пушкин“, Руският балет, Московският цирк — списъкът е безкраен. Русия издава повече книги, отколкото всички останали държави, взети заедно, а средният руснак чете три пъти повече книги годишно от средния американец.

— Може да не четат каквото трябва — сухо отвърна Дейна.

— Възможно е. В момента страната е в преход между комунизъм и капитализъм и нито една от системите не действа. Сферата на услугите е ужасна, цените са надути и има адски висока престъпност. — Той я погледна. — Надявам се, че това не ти действа потискащо.

— Не. Кажи ми, Тим, познаваше ли Тейлър Уинтроп?

— Няколко пъти съм го интервюирал.

— Чувал ли си за някакъв голям проект, в който е участвал?

— Уинтроп участваше в много проекти. В крал на краищата, той беше посланик.

— Не говоря за това. Имам предвид нещо друго. Нещо много сложно — нещо, за което може да се каже, че всичко си е дошло на мястото?

— Не се сещам за нищо такова.

— Уинтроп поддържаше ли много контакти?

— С руските си партньори, предполагам. Можеш да поговориш с тях.

— Ясно.

Сервитьорът им донесе сметката. Тим Дрю я прегледа и плати.

— Носиш ли оръжие? — попита той, когато излязоха на улицата.

Дейна го погледна изненадано.

— Не, разбира се. Защо?

— Тук е Москва. — Той я погледна. — Ела да те заведа на едно място.

Взеха такси и след пет минути спряха пред магазин за оръжие и слязоха от колата.

Дейна надникна в магазина.

— Не искам пистолет.

— Знам. Просто ела с мен. — Лавиците бяха пълни с всевъзможни видове оръжие.

Тя се огледа.

— Всеки ли може да си купи оръжие тук?

— Само трябва да има пари.

Продавачът измърмори нещо на руски. Тим му каза какво иска.

— Да. — Руснакът бръкна под щанда и извади малък черен цилиндър.

— Какво е това? — попита Дейна.

— Сълзотворен газ. Просто натискаш бутона и на престъпника му става прекалено зле, за да ти обръща внимание.

— Но аз не…

— Довери ми се. Вземи го. — Дрю й подаде флакона, плати и излязоха. — Искаш ли да идем и московски нощен клуб?

— Звучи интересно.

— Чудесно. Да вървим.

Пищният нощен клуб на Тверская беше пълен с добре облечени руснаци, които вечеряха, пиеха и танцуваха.

— Тук като че ли няма икономически проблеми — отбеляза Дейна.

— Просто не пускат просяците вътре.

В два през нощта Дейна се върна в хотела. Беше ужасно уморена. На бюрото в коридора седеше жена, която записваше движението на гостите.

Когато влезе в стаята си, Дейна погледна през прозореца. Снегът тихо се сипеше.

„Утре ще открия онова, за което дойдох“ — помисли си тя.

Ревът на реактивните двигатели бе толкова мощен, че самолетът сякаш щеше да се блъсне в сградата. Мъжът рязко се изправи от бюрото, взе бинокъла си и се приближи до прозореца. Самолетът бързо се спускаше към малкото летище. Освен пистите всичко наоколо беше покрито със сняг. Зима в Сибир.

— Китайците пристигат първи — каза той на помощника си. Думите му не изискваха отговор. — Съобщиха ми, че нашият приятел Лин Уон няма да се появи повече. Когато след последната ни среща се върнал с празни ръце, не го посрещнали много радостно. Жалко. Беше свестен човек.

В небето проблеснаха светлините на друг самолет. Мъжът не знаеше откъде идва и след кацането му насочи мощния си бинокъл към хората, които слизаха на пистата. Някои от тих не правеха опит да скрият оръжията си. — Палестинците.

Разнесе се грохотът на трети самолет. „Още дванайсет — помисли си той. — Утрешният търг ще е най-големият досега. Нищо не бива да се обърка.“

...

Поверително. ДО ВСИЧКИ ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ. СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НЕЗАБАВНО ДА СЕ УНИЩОЖИ.
ПРОДЪЛЖЕТЕ НАБЛЮДЕНИЕТО НА ОБЕКТА. ДОКЛАДВАЙТЕ ЗА ДЕЙСТВИЯТА МУ И БЪДЕТЕ ГОТОВИ ЗА ЕВЕНТУАЛНОТО МУ ЕЛИМИНИРАНЕ.

Глава 20

На сутринта Дейна се обади на Тим Дрю.

— Говори ли пак с посланик Харди? — попита той.

— Не. Струва ми се, че го обидих. Тим, трябва да си поговоря с теб.

— Добре. Вземи такси и ме чакай в „Боярски клуб“ на Театрални проезд номер четиринайсет.

— Къде? Няма да го…

— Шофьорът ще го знае. Избери по-очукана кола.

— Добре.