Греховете на светците - Страница 50

К оглавлению

— Здрасти, Дейна — каза Кемал. — Радвам се, че си дойде. Донесе ли ми руска мечка?

— Да, но тя избяга, по дяволите!

Той се засмя.

— Сега вече вкъщи ли ще си останеш?

— Да.

Госпожа Дейли се усмихна.

— Чудесна новина, госпожице Евънс. Радваме се, че сте тук.

— И аз се радвам — отвърна Дейна.

— Свикна ли с новата си ръка, Кемал? — попита тя, докато шофираше към апартамента.

— Супер е.

— Радвам се. Как е в училище?

— Не е зле.

— Нали не се биеш с децата?

— Не.

— Чудесно, миличък. — Дейна го погледна. Стори й се някак променен. Щастлив.

Когато стигнаха, тя му каза:

— Трябва да прескоча до студиото, но ще се върна и ще вечеряме заедно. Ще идем в „Макдоналдс“. — „Където ходехме с Джеф.“

На път за кабинета на Мат Бейкър я поздравиха неколцина колеги.

— Радваме се, че се връщаш, Дейна. Липсваше ни.

— И аз се радвам, че се връщам.

— Я виж кой е дошъл! Как мина пътуването?

— Чудесно, благодаря.

— Студиото не е същото без теб.

Когато влезе в офиса на Бейкър, той отбеляза:

— Отслабнала си. Изглеждаш ужасно.

— Много си мил, Мат.

— Сядай.

Дейна се настани срещу него.

— Май напоследък не си спала.

— Не много.

— Между другото, откакто те няма, рейтингът ни спадна.

— Поласкана съм.

— Елиот ще се радва, че се отказваш от тая история. Безпокоеше се за теб. — Мат не спомена, че самият той се е тревожил за Дейна.

Разговорът продължи половин час.

— Добре дошла — поздрави я Оливия. — Мина… — Телефонът иззвъня и секретарката вдигна слушалката. — Кабинетът на госпожица Евънс… Един момент, моля. — Тя погледна към Дейна. — На първа линия те търси Памела Хъдсън.

— Ще се обадя от кабинета си. — Дейна влезе във вътрешната стая. — Здравей, Памела.

— Дейна, най-после се върна! Ужасно се безпокояхме. Днес Русия не е най-безопасното място на света.

— Знам — засмя се Дейна. — Един приятел ми купи сълзотворен газ.

— Липсваше ни. На нас с Роджър ще ни е много приятно, ако следобед дойдеш на чай. Свободна ли си?

— Да.

— В три часа?

— Чудесно.

Останалата част от сутринта мина в подготовка за вечерната емисия.

В три часа Сизър посрещна Дейна на вратата.

— Госпожице Евънс! — На устните му грейна широка усмивка. — Много се радвам да ви видя. Добре дошли.

— Добре заварил, Сизър. Как си?

— Отлично, благодаря. Господин и госпожа…

— Чакат ви. Може ли да взема палтото ви?

Когато влезе в дневната, Роджър и Памела едновременно възкликнаха:

— Дейна!

Памела Хъдсън я прегърна.

— Блудната дъщеря се завръща.

— Изглеждаш уморена — каза Роджър Хъдсън.

— Явно всички са единодушни за това.

— Сядай, сядай — рече сенаторът.

Прислужницата им поднесе чай, бисквити, кифлички и кроасани. Памела наля чая.

— Е, разказвай — подкани я Роджър.

— Боя се, че не стигнах доникъде. Бясна съм. — Дейна дълбоко си пое дъх. — Срещнах се с един човек, Дитер Зандер, който казва, че Тейлър Уинтроп го изиграл и го пратил в затвора. Докато бил там, жена му и децата му загинали в пожар. Той обвинява Уинтроп за смъртта им.

— Значи е имал мотив да убие всички от семейство Уинтроп — рече Памела.

— Точно така. Но има още. Във Франция разговарях с бившия френски министър на търговията, Марсел Фалкон. Единственият му син бил прегазен от кола. Шофьорът на Тейлър Уинтроп се признал за виновен, но сега твърди, че убиецът всъщност бил самият Уинтроп.

— Фалкон беше посланик в НАТО — отбеляза Роджър.

— Да. И шофьорът му е казал, че всъщност Тейлър Уинтроп е убил сина му.

— Интересно.

— Много. Някога чувал ли си за Винченцо Мансино?

Сенаторът се замисли за миг.

— Не.

— Той е от мафията. Тейлър Уинтроп направил дете на дъщеря му и после я пратил при шарлатанин, който изрязал матката й. Сега момичето е в манастир, а майката — в санаториум.

— Боже мой!

— Въпросът е, че и тримата имат сериозни мотиви за отмъщение. — Дейна ядосано въздъхна. — Но не мога да докажа нищо.

Роджър я погледна замислено.

— Значи Тейлър Уинтроп наистина е извършил всички тези ужасни неща.

— Несъмнено, Роджър. Приказвах и с тримата. Убиецът си е изпипал работата. Няма никакви улики — абсолютно никакви. Всяко убийство е организирано по различен начин и помежду им няма явна връзка. Всяка подробност е внимателно планирана. Нищо не е оставено на случайността. И няма никакви свидетели.

— Знам, че може да звучи невероятно — каза Памела, — но… възможно ли е тримата да са действали заедно?

Дейна поклати глава.

— Не вярвам. Те са прекалено могъщи и ми си струва, че биха искали да го направят сами. Убиецът е един от тях.

„Но кой?“

Тя внезапно си погледна часовника.

— Моля да ме извините. Обещах да заведа Кемал на вечеря в „Макдоналдс“ и ако побързам, ще успея преди да отида на работа.

— Разбира се, скъпа — отвърна Памела. — Напълно те разбираме. Благодаря, че намина.

Дейна се изправи.

— И аз ви благодаря за чая и моралната ви подкрепа.

— Докато пътувах, тези ранни разходки с теб много ми липсваха — каза Дейна на път за училище в понеделник сутринта.

— И на мен — прозя се Кемал.

Прозяваше се, откакто се беше събудил.

— Добре ли спа?

— Да. — Той отново се прозя.

— Какво правиш на училище? — попита Дейна.

— Имаш предвид освен отвратителната история и досадния английски ли?

— Да.

— Играя футбол.

— Но не се преуморяваш, нали, Кемал?

— Не.

Тя хвърли поглед към него. Като че ли бе изгубил цялата си енергия. Държеше се необичайно послушно. Дали не трябваше да го заведе на лекар? Може би имаше нужда от витамини? Погледна си часовника. До обсъждането на вечерната емисия оставаше половин час.