Греховете на светците - Страница 63

Отвори й Сизър. Когато я видя, лицето му грейна.

— Госпожице Евънс!

Внезапно я изпълни възбуда. Икономът й бе съюзник. Дейна протегна ръка.

— Сизър.

Той стисна дланта й.

— Радвам се да ви видя, госпожице Евънс.

— И аз се радвам да те видя — сериозно отвърна тя. Беше сигурна, че Сизър е на нейна страна. Единственият въпрос бе кога да го помоли за помощ. Дейна се огледа. — Сизър…

— Господин Хъдсън ви очаква в кабинета, госпожице Евънс.

— Добре. — Сега не беше моментът.

Тя последва гиганта по дългия коридор. Роджър седеше на бюрото си и събираше някакви документи.

— Госпожица Евънс — съобщи Сизър.

Сенаторът вдигна глава. Икономът се оттегли.

— Е, Дейна, влизай.

Тя гневно изгледа Хъдсън.

— Къде е Кемал?

— А, сладкото ви момче.

— Полицията пристига, Роджър. Ако направиш нещо на някой от нас…

— Няма нужда да се тревожим за полицията, Дейна. — Той се приближи до нея и преди тя да се усети, грабна чантата й и започна да я претърсва. — Памела ми каза, че имаш сълзотворен газ. Не си губиш времето, а, Дейна? — Сенаторът извади флакона, насочи го към лицето й и натисна бутона. Тя изкрещя.

— О, ти още не знаеш какво е болка, скъпа, но ще научиш, уверявам те.

По лицето й се стичаха сълзи. Дейна се опита да избърше парещата течност. Роджър любезно я изчака да свърши, после пак я напръска.

— Искам да видя Кемал! — изхълца тя.

— Ще го видиш, разбира се. И Кемал иска да те види. Момчето е ужасено, Дейна. Никога не съм виждал толкова ужасен човек. Той знае, че ще умре, и аз му казах, че ще умрете заедно. Мислиш се за много умна, а, Дейна? Истината е, че си адски наивна. Ние те използвахме. Усещахме, че някой от руското правителство е разбрал какво вършим и че ще ни разкрие. Но нямахме представа кой. Ти го намери вместо нас.

Споменът за окървавените трупове на Саша Жданов и приятелката му я накара да се разтрепери още по-силно.

— Саша Жданов и брат му бяха много умни. Още не сме хванали Борис, но и това ще стане.

— Роджър, Кемал няма нищо общо с тази история. Пусни го…

— Няма начин, Дейна. Започнах да се безпокоя за теб, когато откри бедната Джоун Синиси. Тя беше подслушала Тейлър да говори за руския план. Уинтроп се страхуваше да я убие, защото му беше секретарка. Затова я уволни. Когато Джоун го даде под съд за незаконно уволнение, той сключи с нея извънсъдебно споразумение, като й постави условие никога да не споменава за това. — Роджър Хъдсън въздъхна. — Боя се, че ти си виновна за съдбата на Джоун Синиси.

— Роджър, Джак Стоун знае…

Сенаторът поклати глава.

— Джак Стоун и хората му следяха всеки твой ход. Можехме да се избавим от теб по всяко време, но изчакахме да изровиш информацията, която ни трябваше. Вече нямаме полза от теб.

— Искам да видя Кемал.

— Късно е. Боя се, че бедният Кемал е станал жертва на нещастен случай.

Дейна го погледна ужасено.

— Какво си…

— С Памела решихме, че най-подходящият начин да сложим край на жалкия му живот е едно хубаво пожарче. Затова го пратихме в училището. Много лошо от негова страна да влезе в училището в събота. Достатъчно е дребен, за да се провре през прозорчето на мазето.

— Студенокръвно чудовище! — гневно избухна Дейна. — Това няма да ти се размине.

— Разочароваш ме с тези клишета. Не разбираш ли, че вече ни се размина? — Той се върна на бюрото си и натисна един бутон. Секунди по-късно в стаята влезе Сизър.

— Да, господин Хъдсън.

— Погрижи се за госпожица Евънс. И гледай още да е жива, когато се случи инцидентът.

— Ясно, господин Хъдсън. Ще се погрижа.

„Той е от тях!“ Дейна не можеше да повярва.

— Роджър, изслушай ме…

Сизър я хвана за ръка и я изведе от кабинета.

— Роджър…

— Сбогом, Дейна.

Икономът я стисна още по-здраво и я повлече по коридора. Минаха през кухнята и излязоха през страничната врата, където ги очакваше лимузина.

Хеликоптерът на УТН наближаваше дома на семейство Хъдсън.

Джеф се обърна към Норман Бронсън.

— Можеш да кацнеш на моравата и… — Той замълча, когато погледна надолу и видя, че Сизър блъска Дейна на задната седалка на една лимузина. — Не! Чакай!

Автомобилът потегли по отбивката и излезе на улицата.

— Накъде? — попита пилотът.

— След тях.

— Не го прави, Сизър — каза в лимузината Дейна. — Аз…

— Млъквайте, госпожице Евънс.

— Чуй ме, Сизър. Ти не познаваш тези хора. Те са убийци. Ти си свестен човек. Не оставяй господин Хъдсън да те принуждава да вършиш неща, които…

— Господин Хъдсън не ме принуждава да върша нищо. Правя го за госпожа Хъдсън. — Той погледна Дейна в огледалото и се ухили. — Госпожа Хъдсън добре се грижи за мен.

Дейна се смая.

— Къде ме водиш?

— В парка Рок Крийк. — Нямаше нужда да прибавя: „Където ще те убия“.

Роджър Хъдсън, Памела Хъдсън, Джак Стоун и госпожа Дейли пътуваха с бус към Вашингтонското национално летище.

— Самолетът е готов — каза Джак Стоун. — Вашият пилот е регистрирал плана за полета до Москва.

— Господи, как мразя студеното време — въздъхна Памела Хъдсън. — Надявам се, че оная кучка ще гори в ада заради всичко, което ми причинява.

— Ами Кемал? — попита Роджър Хъдсън.

— Пожарът в училището ще избухне след двайсет минути. Хлапето е в мазето. Упоихме го.

Дейна се отчайваше все повече. Наближаваха парка Рок Крийк и трафикът започваше да оредява.

„Момчето е ужасено, Дейна. Никога не съм виждал толкова ужасен човек. Той знае, че ще умре, и аз му казах, че ще умрете заедно.“

— Той завива, Джеф — каза Норман Бронсън. — Изглежда, че се насочва към парка Рок Крийк.