Греховете на светците - Страница 64

— Не го изпускай.

Генерал Бустър влетя в кабинета си във ФУП и викна на един от сътрудниците си:

— Какво става тук, по дяволите?

— Казах ви, господин генерал. Докато ви нямаше, майор Стоун взе най-добрите ни хора за някаква голяма операция с Роджър Хъдсън. Следяха Дейна Евънс. Погледнете.

Той отвори някакъв файл на компютъра си и след миг на екрана се появи снимка на голата Дейна под душа в хотел „Брайденбахер Хоф“.

Лицето на генерал Бустър се напрегна.

— Господи! — Той се обърна към сътрудника си. — Къде е Стоун?

— Замина. Напуска страната заедно с Роджър и Памела Хъдсън.

— Свържи ме с Националното летище — изсумтя генералът.

Норман Бронсън погледна надолу.

— Насочват се към парка, Джеф. Няма да можем да кацнем там заради дърветата.

— Трябва да ги спрем. Можеш ли да кацнеш на пътя пред тях?

— Естествено.

— Давай.

Хеликоптерът се спусна, прелетя над лимузината и кацна на пътя само на двадесетина метра пред колата. Автомобилът рязко наби спирачки.

— Изключи двигателите — каза Джеф.

— Не бива. Ще останем в ръцете на оня тип, ако…

— Изключи ги.

Бронсън го погледна.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

— Не.

Пилотът въздъхна и изключи двигателите. Голямата перка постепенно спря. Джеф надникна през прозореца.

Сизър беше отворил задната врата на лимузината.

— Твоят приятел ни досажда — каза на Дейна гигантът.

Юмрукът му се стрелна и се заби в брадичката й. Тя се отпусна на седалката в безсъзнание. Сизър се изправи и погледна към хеликоптера.

— Идва насам — нервно рече Бронсън. — Боже мой, той е огромен!

Сизър се приближаваше.

— Джеф, той сигурно има оръжие. Ще ни убие.

— Ти и твоите шефове ще идете в затвора, копеле гадно! — извика през прозореца Джеф.

Сизър ускори ход.

— Всичко свърши. Спокойно можеш да се откажеш.

Сизър бе на петнадесетина метра от хеликоптера.

— Момчетата в пандиза ще ти скъсат гъза.

Десет метра.

— Ти си падаш по такива неща, нали, Сизър?

Гигантът се затича. Пет метра.

Джеф рязко натисна с палец бутона за запалване на двигателя и огромните перки бавно се завъртяха. Сизър не им обърна внимание — той не откъсваше очи от Джеф. Лицето му изразяваше дива омраза. Перките се въртяха все по-бързо. Когато се приближи до вратата на хеликоптера, икономът внезапно осъзна какво става, ала беше късно. Разнесе се висок плясък и Джеф стисна клепачи. Навсякъде полетяха струи кръв.

— Ще повърна — каза Норман Бронсън и изключи двигателя.

Джеф погледна обезглавения труп на земята, скочи от хеликоптера и се втурна към лимузината. Дейна все още бе в безсъзнание.

— Дейна… мила…

Тя бавно отвори очи.

— Кемал…

Лимузината беше почти на километър и половина от подготвителното училище „Линкълн“, когато Джеф извика:

— Виж!

В далечината пред тях се издигаше дим.

— Изгарят училището! — изпищя Дейна. — Кемал е там. В мазето.

— О, Господи!

Минута по-късно колата спря пред главния вход. Отвътре излизаха облаци пушек. Десетина пожарникари се опитваха да угасят огъня.

Джеф изскочи навън и се затича към училището. Един от пожарникарите го спря.

— Не се приближавайте, господине.

— Има ли някой в сградата?

— Не. Току-що разбихме вратата.

— В мазето има момче. — Преди да успеят да му попречат, Джеф се втурна вътре. Опита се да извика Кемал, ала от гърлото му се изтръгна само дрезгава кашлица. Джеф запуши носа си с носна кърпичка и затича по стълбището към мазето.

— Кемал! — Никакъв отговор. — Кемал! — Тишина. В отсрещния край смътно се различаваше дребна фигура. Джеф се насочи към нея, като се мъчеше да не диша. Дробовете му горяха. Клекна до Кемал. Момчето беше в безсъзнание. Джеф с огромно усилие го взе на ръце и го понесе нагоре. Димът го задушаваше и заслепяваше. Отгоре се чуваха гласове. На средата на стълбището Джеф припадна.

Генерал Бустър разговаряше с Нейтън Новеро, администратор на Вашингтонското национално летище.

— Там ли държи самолета си Роджър Хъдсън?

— Да, господин генерал. Всъщност в момента той е тук. Току-що получи разрешение за излитане.

— Отменете го.

— Моля?

— Обадете се в кулата и го отменете.

— Слушам, господин генерал. — Нейтън Новеро се обади в кулата. — Кула, отменете полета на Гълфстрийм R3487.

— Самолетът вече се насочва към пистата — отвърна диспечерът.

— Отменете разрешението за излитане.

— Слушам. — Диспечерът взе микрофона си. — Кула до Гълфстрийм R3487. Разрешението ви за излитане е отменено. Върнете се при терминала. Повтарям, разрешението ви за излитане е отменено.

Роджър Хъдсън влезе в пилотската кабина.

— Какво става, по дяволите?

— Сигурно има някакво забавяне — отвърна пилотът. — Ще се върнем при…

— Не! — отсече Намела Хъдсън. — Продължавайте.

— При цялото ми уважение, госпожо Хъдсън, ще ми отнемат разрешителното, ако…

Джак Стоун се приближи до пилота и насочи към главата му пистолет.

— Излитайте. Тръгваме за Русия.

Пилотът дълбоко си пое дъх.

— Слушам.

Самолетът набра скорост по пистата и след двадесет секунди се издигна във въздуха. Администраторът не вярваше на очите си.

— Господи! Той не изпълни…

— Какво става? — попита генерал Бустър. — Спряхте ли ги?

— Не, господин генерал. Те… току-що излетяха. Не сме в състояние да ги принудим…

В същия момент небето избухна. Пред ужасените погледи на наземните екипи от огнените облаци заваляха парчета от гълфстрийма.

В отсрещния край на летището Борис Жданов дълго наблюдава сцената. Накрая се обърна и се отдалечи.